Определение № 75 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба входящ в Софийски районен съд № 5085533 от 1.07.2020 г. на А. Б. Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 3378 от 16.05.2017 г. по гр.д. № 12011/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на решение № 16 от 30.03.2015 г. по гр.д. № 17947/2013 г. на Софийски районен съд е признато за установено по отношение на А. Б. Р. и Ц. И. Р., че К. С. Г., К. К. К. и Е. С. Г. притежават общо 66/100 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент, находящ се в триетажна къща, застроена на 200 кв.м., който апартамент е с площ от около 25 кв.м. /33.65 кв.м. съгласно заключение на СТЕ/, състоящ се от две стаи, килер и клозет при посочени граници и ведно с идеални части от общите части на сградата и дворното място. К. С. Г., К. К. К. и Е. С. Г. са подали чрез пълномощника си адвокат Р. В. писмен отговор по реда и в срока по чл.306, ал.3 ГПК, в който подържат, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, евентуално - неоснователна и претендират възстановяване на направените разноски. Молителят поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че едва през октомври 2019 г. успял да се снабди с удостоверение № РВЕ19-ГР 94-1555-1 от 31.10.2019 г., което установява твърдяното от него в хода на процеса обстоятелство, а именно, че протокол-опис № 595 от 6.05.1956 г. /годината не е много четлива/ на Коларовски РНС е неистински документ. С оглед посочените твърдения и данните по делото следва, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, като подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. В случая молителят се е снабдил с документа, за който твърди, че е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на 31.10.2019 г., който извод следва от датата на издаване на документа и от признанието в молбата за отмяна, че едва през октомври 2019 г. успял да се снабди с него. Тримесечния срок за подаване на молба за отмяна, основана на този документ, изтича на 31.01.2020 г., преди спиране течението на процесуалните срокове с чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, а молбата е подадена на 1.07.2020 г. Молителят следва да възстанови на ответниците по молбата направените разноски в размер на общо 1000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Р. В. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 23.10.2020 г. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение