Определение № 2275 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1517/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител, против определение №376/06.01.2026г. по адм.д. № 10908/2025г. на Административен съд София-град. Излага доводи за неправилност и необоснованост, като иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – А. Н. И., чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност, в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на А. Н. И. срещу мълчалив отказ на Областен управител на област София да завери молба – декларация вх. № ОА23-6275/22.08.2025 г. за обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор], както и срещу писмо с вх. №ОА23-6275-7/03.10.2025г. След подаване на жалбата, в хода на съдебното производство, исканото удостоверение е издадено на 23.09.2025г., поради което за И. е налице отпаднал правен интерес и съдът е присъдил исканите разноските, съобразно представен списък – адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и 10 лв. държавна такса, поради вина на органа за завеждане на иска. С определение № 35377/28.10.2025г. по адм. д. № 10908/2025 г. на АССГ, съдът на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК е оставил без разглеждане жалбата на И., прекратил е производството по делото и е уважил изцяло искането за разноски в размер на 1010лв. С обжалваното определение №376/06.01.2026г. по адм.д. №10908/2025г., в производство по чл.248 ГПК, съдът е отхвърлил искането от областен управител на Област-София да бъде изменено Определение № 35377/28.10.2025г. по адм. д. № 10908/2025 г.по описа на АССГ, в частта му за разноските, с която на А. Н. И. са присъдени съдебни разноски в размер на 1010лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. В молбата на областния управител на област София е направено възражение за недължимост на разноските и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. За да постанови този резултат, решаващият състав на АССГ е взел предвид, че с поведението си – произнасяне след изтичане на 7-мо дневния срок по чл.57, ал.2 АПК, областният управител на област София е станал причина за завеждане на дело, както и че присъденият размер на възнаграждението съответства на минималния, предвиден в чл.8, ал.3 Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразил е, че самото позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, не води до извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и безвиновна. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В конкретния случай, в хода на производството, съдът, сезиран с него е приел, че има произнасяне по формираният мълчалив отказ, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството, образувано по нея. Обстоятелството, мотивирало този резултат е издаденото впоследствие удостоверение, с което е удовлетворено заявеното искане. Безспорно, настоящият жалбоподател е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени от А. Н. И. във връзка с иницииране на съдебното производство, както е приел административният съд при правилно тълкуване и приложение на закона в съответствие с разпоредбите на чл. 143, ал. 2 АПК и на чл. 78, ал. 2 ГПК. Адвокатското възнаграждение от 1000 лева не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по подобен вид дела. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, както икономическият и правен контекст, в който се вписва. Същевременно по делото са налични доказателства, от които се установява, че действията на адвоката по оказване на правната услуга са извършени в съответния обем, като с оглед фактическата и правна сложност на делото справедливия размер е минималния, предвиден в Наредбата. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение