Определение № 4066 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5128/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Г. В. В., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, частна жалба с вх.№ 504368 от 8.11.2023г. на АС Велико Търново против определение № 599 от 25.10.2023г. по в.ч.гр.д.№ 480/2023г. на АС Велико Търново, с което е обезсилен постановения от ОС Ловеч акт и е оставено без разглеждане негово искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Молителят счита така постановения акт за неправилен, прилага актове на съда, с които по други дела вече е бил освобождаван и иска акта да бъде отменен, а въпросът решен по идентичен начин. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира следното: Г. В. е подал, пред ОС Ловеч, искова молба срещу служител от затворническата администрация, като е претендирал заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди. С определение № 230 от 21.03.2023г. ОС Ловеч е прекратил производството по образувано гр.д.№ 89/2023г. и го е изпратил на Административен съд Ловеч за разглеждане. Г. В. е подал частна жалба срещу това определение с вх.№ 1813 от 5.04.2023г. пред Апелативен съд Велико Търново. Съдът я е оставил без движение, като е дал указания за внасяне на държавна такса от 15лв. В срока за изпълнението им, жалбоподателят е направил искане /с вх.№ 1812 от 12.05.2023г./ за освобождаване от заплащане на държавна такса. Това искане е оставено без уважение от ОС Ловеч с определение № 356 от 15.05.2023г. по гр.д.№ 89/2023г. Последвала е нова частна жалба с вх.№ 1813 от 5.04.2023г., във връзка с която е постановено сега обжалваното определение № 599 от 25.10.2023г. С него АП Велико Търново е обезсилил определение № 356 от 15.05.2023г. по гр.д.№ 89/2023г. на ОС Ловеч като преждевременно постановено и е оставил без разглеждане като недопустимо искането на Г. В. за освобождаването му от заплащане на такса с мотив, че спорът относно компетентния съд, който следва да разреши спора по подадената от Г. В. искова молба е висящ. Съдебният състав е посочил, че въпросът за освобождаване от заплащане на дължимата такса не може да бъде разрешен преди окончателното определяне на компетентния да разгледа и реши спора съд, първо защото не е ясен размера на таксата /ако спорът се разглежда по реда на ГПК, дължимата такса ще е 4% от цената на иска, а ако е по реда на АПК, тя ще е в размер на 10лв./ и второ с оглед нормата на чл.83, ал.2 ГПК, съгласно която по искането за освобождаване се произнася съдът, който разглежда делото. В настоящата частна жалба, жалбоподателят посочва, че е ясен съдът разглеждащ жалбата му и че АС Велико Търново е следвало да се произнесе по същество, а не да обезсилва постановения акт. Счита, че с оглед данните, съдържащи се в подадената от него декларация, той отговаря на законовите изисквания за освобождаване, в какъвто смисъл са се произнасяли и други съдебни състави. Настоящият съдебен състав споделя становището на жалбоподателя. Жалбоподателят е направил искането си /с вх.№ 1812 от 12.05.2023г./ за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по подадената от него частна жалба срещу определението за прекратяване на производството по образувано гр.д.№ 89/2023г. пред ОС Ловеч и изпращането му за разглеждане на Административен съд Ловеч. Таксата от 15 лева е непосилна за него, пред вид посочените от него данни в подадената декларация – той е в затвор от 13 години, няма доходи, наличното му имущество е възбранено и запорирано от КПКОНПИ. При тези безспорни данни, въззивният съд неправилно е преценил направеното искане и съответно произнасянето на съда по него за преждевременно. Неговите мотиви и съдебната практика, на която се е позовал – определение по ч.гр.д.№ 1977/2023г.на І г.о., доколкото се отнасят до различно искане - освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, са неотносими, защото не са свързани с конкретно отправеното от молителя искане – за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадена от него частна жалба. Доколкото, в случая - упражняването на правото на жалбоподателя да обжалва акта за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора е в пряка зависимост от преценката на обстоятелството дали за същият са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса от 15лв., настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалвания акт и да върне делото на АП Велико Търново за произнасяне по същество. Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалвания акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд