Определение № 446 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 466/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В. З. З. е подал частна жалба срещу определение № 2100 от 4.07.2012 г. постановено по ч. гр.д. № 1755 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданска колегия, 5 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на касатора срещу разпореждането от 11.10.2011 г. на Пловдивския районен съд 6 състав, постановено по гр.д. № 12713 от 2010 г. за връщане на въззивната жалба срещу решение № 2406 от 22.06.2011 г. по гр.д. № 12713 от 2010 г. на Пловдивския районен съд, 4 гр. състав. Инвокира оплаквания за неправилност на определението поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в определението, с което е отказано възстановяването на срока за обжалване не е указано, че може да се обжалва пред ВКС. Касатора намира това за извинителна причина за пропускането на срока за жалба на предходното разпореждане, с което е върната въззивната жалба. Ответника [фирма] е депозирала отговор на подадената жалба в срока по чл.276, ал.2 ГПК, в който излага поредността на извършените от ответника процесуални действия и счита, че въззивната жалба правилно е била върната поради просрочие. Намира постановеното определение по Пловдивския окръжен съд за връщане на частната жалба срещу това разпореждане за правилно. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но е неоснователна. Върховния касационен съд, Първо отделение намира че правилно е оставена без разглеждане частната жалба на В. З. срещу разпореждането от 11.10.2011 г. на Пловдивския районен съд, 4 състав по гр.д. № 12713 от 2010 г., тъй като същата е просрочена- подадена е значително време след изтичането на предоставения от съда едноседмичен срок. Разпореждането за връщане на частната жалба е връчено лично на адвокат М. Н. на 26.10.2011 г. Частната жалба срещу разпореждането за връщане е подадена с вх. № 18849 от 14.05.2012 г., т.е. значително време след връчването на съобщение за разпореждането за връщането на въззивната жалба и значително време след като е постановен отказ за възстановяване на срока с разпореждането от 5.12.2011 г., което е съобщено на 13.12.2011 г. Жалбоподателят е пропуснал дадените му от съда процесуални срокове за обжалване както на решението така и на постановените последващи разпореждания. Пловдивския окръжен съд, който е разгледал частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба от 11.10.2011 г. е констатирал просрочие и правилно я е върнал като е санкционирал бездействието и процесуалтния пропуск на страната. Определението е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,