Решение № 1970 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7174/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. К. К., чрез адв. Георгиев, срещу решение № 2078/22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 388/2025 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-23-17/25.03.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара Загора, с което разпореждане [номер]/31.01.2025 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Стара Загора е потвърдено. Касационният жалбоподател навежда аргументи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и изпращане на преписката на административния орган за произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа изводите на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Стара Загора е Решение № 2153-23-17/25.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на Д. К. К. срещу разпореждане [номер]/31.01.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Стара Загора, с което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-23-135/24.01.2025 г., на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. С разпореждане [номер]/31.01.2025 г. е установено, че към датата на заявлението Д. К. е с навършена възраст [възраст] и зачетен осигурителен стаж: - при условията на І категория 09 г., 04 м., 09 дни, - при условията на ІІ категория 25 г. 04 м. 28 дни, при условията на ІІІ категория - 01 г. 10 м. 21 дни. Прието е, че при навършена възраст от 54 г. и 4 м. жалбоподателят би придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, ако има 10 г. трудов стаж от І категория и сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки, но същият не отговаря на условието за 10 г. трудов стаж при условията на първа категория. Изложени са мотиви, че заявителят няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, защото не е навършил възраст от 59 г. и 4 м., макар да има осигурителен стаж от втора категория в размер на 25 г. 04 м. и 28 дни. Посочено е, че К. няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 2 от КСО, тъй като не отговаря на условието за възраст, предвид факта, че мъжете придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако имат навършена възраст 64 г. и 08 м. и придобит осигурителен стаж 39 г. и 08 м. Срещу така издаденото разпореждане е подадена жалба от Д. К., в която се твърди, че видно от представените военна книжка и удостоверение за отбита редовна военна служба, които са доказателство за трудов и осигурителен стаж, заявителят има отработени при условията на първа категория труд за периода от 24.11.1988 г. до 16.08.1990 г. общо 1 г., 9 м. и 21 дни. Посочил е, че съгласно раздел Първи от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), работещите в рудниците имат трудов стаж от първа категория, поради което трудът като локомотивен машинист в СО Марица - Изток, рудник Трояново - Север в звено Ел. депо, положен докато е отбивана редовна военна служба, е І категория, предвид специфичните условия на работа. За да отхвърли жалбата, с Решение № 2153-23-17/25.03.2025 г., Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора се е мотивирал с обстоятелството, че периодът на военна служба от 26.09.1988 г. до 16.08.1990 г., с продължителност от 01 г., 10 м. и 21 дни, е зачетен от ІІІ категория по представената военно отчетна книжка и удостоверение № 358/16.08.1990 г., издадено от поделение 58180 в уверение на това, че в посочения период лицето е било на редовна военна служба. Позовал се е на чл. 81, ал. 1 от Правилник за прилагането на закон за пенсиите (ППЗП) (отм.), съгласно който изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория като е приел, че изключението по чл. 81, изр. 2 е неприложимо в случая. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, в съответствие с изискуемите форма и съдържание и при стриктно съблюдаване на административнопроизводствените правила. По отношение спазването на материалния закон, съдът е приел за безспорно наличието на една от предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, а именно: навършена изискуема възраст от заявителя към 24.01.2025 г. (датата на подаване на заявлението до НОИ) - [възраст], но е намерил за недоказана другата изискуема предпоставка: 10- годишен трудов стаж при условията на първа категория. Досежно спорното по делото обстоятелство - следва ли да се зачете срокът на наборна военна служба като трудов стаж при условията на І категория, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП във вр. с чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е заключил, че правилно от компетентния орган периодът от 24.11.1988 г. до 16.08.1990 г. е зачетен като трудов стаж при условията на ІІІ категория. Достигайки до правни изводи, идентични с тези на административния орган, съдът е приел за законосъобразни обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане и е отхвърлил жалбата на Д. К. срещу тях. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, по критериите в чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Формираните от административния съд, в резултат на извършената съдебна проверка, законосъобразни правни изводи, напълно се споделят от настоящия касационен състав. В процесния случай се разглежда стаж, придобит през времето от 26.09.1988 г. до 16.08.1990 г., поради което на осн. § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно относимия към спорния период чл. 81 от ППЗП (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Редовната наборна военна служба не е създавала трудово правоотношение, но тя е била законово задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба в Народна република (отм.). Лицата, подлежащи на наборна военна служба, не са имали правото на избор дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд в съответствие с трудовото законодателство, а напротив - при получаване на повиквателна работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата или да прекратят трудовото си правоотношение. Поради това, времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото до 31.12.1999 г. законодателство и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В тази връзка, правилно и в съответствие с приложимата нормативната уредба, посоченият период е зачетен от административния орган като действителен осигурителен стаж. Правнозначимият по делото въпрос касае обстоятелството към коя категория труд следва да се зачете стажът, положен през време на наборната военна служба от 26.09.1988 г. до 16.08.1990 г. Между страните не е спорно, че Д. К., при отбиване на наборната си военна служба, е изпълнявал длъжността локомотивен машинист в СО Марица - Изток, рудник Трояново - север, „Ковачево“. Видно от УП-3 № ЧР-08-15/16.01.2025 г., издадено от осигурителя „Мини Марица - Изток“, клон Рудник „Трояново-1“ ЕАД, за труда, положен от К. в периода от 11.04.1988 г. до 07.06.1988 г., както и от 18.10.1990 г. до 31.12.1999 г., като пом. локомотивен машинист, съответно локомотивен машинист, е предложено да бъде зачетен като І категория. В тази връзка и предвид позоваването от страна на касатора на т. 6 от ПКТП (отм.), следва да се отбележи, че едва с изменението на посочената разпоредба от ДВ бр.10/02.02.1990 г. длъжностите локомотивният машинист и помощник локомотивният машинист от отрасъл транспорт са уредени като труд от І категория. Съответно, за голяма част от периода на наборната военна служба, заеманата от К. длъжност дори не се е считала за І категория труд. На следващо място, не се споделя и касаторовото тълкуване на т. 67 от ПКТП (отм.). Съгласно посочената норма трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Критерий за определяне на категорията по аргумент от т. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. От съществено значение за определяне категорията на труда са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени. Безспорно е, че в случая условията на труд по време на наборната военна служба са идентични с тези преди и след полагането й. Същевременно обаче, редовната военна служба, независимо от възложената в нейно изпълнение дейност, не е полагане на труд, който на собствено основание да поражда право на осигуряване. Именно поради това, изпълнението на задължението за военна служба не би било зачетено за трудов и осигурителен стаж, ако отсъстваше правната фикция на чл. 81 от ППЗП (отм.). Настоящият съдебен състав не приема и възраженията на касатора, че наборната му военна служба е различна от регламентираната такава. Съгласно чл. 81, изр. второ от ППЗП (отм.) времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория. Логическото и систематично тълкуване на посочената разпоредба води до категоричен извод, че в процесния случай няма основание отбиването на военна служба като локомотивен машинист да се зачита като І категория труд. В нормата ясно и безпротиворечиво се обективира виждането на законодателя конкретно коя категория лица подлежи на изключение от общото правило. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 81, изр. второ от ППЗП (отм.) не следва да се тълкува разширително, предвид изрично изразената законодателна воля, изключението да се прилага само за лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба под земята. В този смисъл, несъстоятелни са доводите, изложени в касационната жалба, за приравянване на условията в открити и подземи рудници и съответно приравняване вредността на условията на труд в тях. Ноторно известно е, че рудник Трояново - север, „Ковачево“, като част от структурата на СО Марица - Изток, е рудник за открит въгледобив. Критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата. Следователно изключението по чл. 81, изр. второ от ППЗП (отм.) е неприложимо в настоящата хипотеза, тъй като касаторът не полага и никога не е полагал труд в мина/рудник с подземна експлоатация. При тези данни заключението на съда за законосъобразност на обжалваното пред него решение на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора е правилно. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Неоснователни са и твърденията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспорения съдебен акт. При съблюдаване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК, АС – Стара Загора е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Отказът на съда да допусне гласни доказателствени средства е в съответствие със закона, предвид факта, че макар писмени документи, изхождащи от осигурителя да са представени, съответно изключението по чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО да е приложимо, въпросът за установяване условията на труд и тези на заеманата длъжност не е спорен по делото. С оглед изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ – Стара Загора следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 80 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,