Решение № 185 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2010 г.

Решение № 185 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ж. М. чрез адв. М. М. срещу решение № II 46 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 310/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 21.12.2009 г. по гр. д. № 2534/2009 г. на Бургаски районен съд е уважен иск срещу касатора на основание чл. 59 от ЗЗД до размера на сумата 2552,33 лева като обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената на ищцата 1/3 ид. част от имота. В останалата част, с която е потвърдено отхвърляне на иска до пълния предявен размер, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Не е съобразено ограничението по чл. 266, ал. 1 от ГПК, допълнителни гласни доказателства не е следвало да се допускат, въз основа на тези доказателства неправилно е приет броя на членовете на семейството на ответника, живеещи в имота, което е дало основание за погрешни изводи относно фактически заеманите като брой стаи от жилището. Касаторът моли Върховния касационен съд да отмени постановеното решение, като отхвърли иска и в тази част Съображения са развити в жалбата. Ответницата в касационното производство П. Ж. Видова от [населено място] изтъква в отговор, че свидетелите са допустимо изслушани и решението е правилно, тъй като ответникът не е предал ключ от жилището на ищцата, след като е бил поканен. Коментират се гласните доказателства в подкрепа на изводите по обжалваното решение. Съображения са развити от адв. М. К. от АК Б. . Претендират се разноски. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 123 от 2.02.2011 г. при основанията на чл. 280, ал. 1 т 3 от ГПК по въпроса за точното съдържание на ограничението по чл. 266, ал. 1, предл. второ от ГПК страните да сочат доказателства, които са могли да посочат в срок, когато искането за допускане на свидетел е обосновано с твърдението, че въззивника е открил свидетеля едва в тази фаза на процеса. По процесуалноправният въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд, III г. о, намира следното: При искането за допускане на гласни доказателства страната поначало има задължението да посочи обстоятелствата, които ще установява с тях, а в случай, че с въззивната жалба се прави искане за изслушване на нов свидетел, когато събирането на гласни доказателства по спорните обстоятелства е приключило в първа инстанция, изключение от принципа на чл. 266, ал. 1 от ГПК при основанието на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК ще мотивират единствено обстоятелствата, които страната не е могла да узнае, или свидетел, който не е могла да посочи. Наред с обстоятелствата, които ще подлежат на доказване, изисква се жалбоподателят да обоснове искането си с факти, предпоставящи извод за тази невъзможност, като се ангажира с нейното положително установяване. Поради това изключението не обема случаите, при които с жалбата се сочи допълнителен свидетел за заявени още с исковата молба обстоятелства, с обосновката, че едва след постановяване на обжалваното решение страната е провела разговор с тази свидетелка, същата в родствени отношения с двете страните по делото и съседка на имота, за чието ползване се спори, осведомявана от отправилата искането страна, както и от насрещната страна за възникналия спор преди завеждането на иска, но свидетелката не е била доведена пред първа инстанция поради това, че ищцата не е желаела да я "замесва" в спорните отношения. Като е възприел гореизложените доводи на обжалвалата страна при допускането на допълнителен свидетел, въззивният неправилно неправилно е тълкувал нормата на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК. Жалбата по същество е основателна. Искът за установяване на предпоставките по чл. 59 от ЗЗД е бил предявен от П. Ж. Видова срещу нейния брат с твърдение, че същият ползва изцяло жилище, на което не е собственик и така лишава ищцата от ползването на собствената й 1/3 ид. част. Безспорно по делото и известно на последната е обстоятелството, че ответникът е допуснат в имота от другия съсобственик, майката на страните А. Г., притежаваща 2/3 от процесния апартамент. Спорен от фактическа страна е бил въпроса ползва ли ответника всички стаи на жилището, или една от тях е свободна, за да я ползва ищцата, ако пожелае. Спорът от правна страна е за значението на факта, че ищцата няма ключ за външната врата и достъп, след като е отправила нотариална покана до ответника да заплаща обезщетение, а последният не е доказал ключ да е бил предлаган или предаден от негова страна. Изслушана като свидетел, майката на страните заявява, че е допуснала ответника да ползва част, съответна на притежаваните от нея права в съсобствеността, а на настоящата ищца не е отказвано ползване и това е потвърдено в проведен по повод отправената нотариална покана разговор между двете съсобственички Ищцата не е заявила желание да ползва оставената свободна част (стая), настоявала е съсобствеността да бъде прекратена чрез продажба на имота. Ключ от апартамента не е получила, тъй като не е пожелала. Свидетелката Р. сочи, че ответникът не ползва една от стаите и тя е празна. Показанията на св. М. са възприятия, които не засягат спорните факти, ответникът не оспорва да е извършил ремонт на целия апартамент. При решаваща преценка на гласните доказателства въззивният съд е отдал решаващо значение на показанията на изслушаната в нарушение на чл. 266, ал. 1 от ГПК свидетелка, като наред с това нейните показания не подкрепят направените в решението изводи. Като е заявил пред св. П. по повод отправената му нотариална покана с искане за месечно обезщетение, че си ползва апартамента и ищцата "няма да види и стотинка" от него, ответникът не е дал основание за извод, че се обогатява неоснователно и че ползва повече от отстъпеното му. При обсъждането на гласните доказателства изводите на решаващия съд са опорочени не само поради това, че въззивният съд е основал преценките си на недопустими доказателства . Неправилно въззивният съд е обвързал решаващо насрещно доказване на твърденията на ответника с факта на предприети активни действия от негова страна, в отговор на поканата, т. е щом последният не доказва да е предложил и предал ключ, ще дължи обезщетение. Не ответникът, допуснат да ползва, а съсобственикът, който го е допуснал, е адресат на задължението, обичаен израз на което е предаването на ключ от входната врата. На писмената покана е отговорено, като допусналата ответника съсобственичка е потърсила и провела с ищцата разговор, в който е изтъкната осигурената фактически възможност последната да ползва частта си и готовност достъпът да бъде осигурен. Въззивният съд е следвало обсъди доводите за тази фактическа възможност и нейната осигуреност. Следвало е да отчете конкретните обстоятелства, при които ищцата се е оказала без ключ от външната, входна врата на жилището. Въззивният съд неправилно е преценил значението на този отрицателния факт в конкретния случай. Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено. Съображенията, вече изложени при обсъждане на касационните оплаквания, са основание при разглеждането и решаването на спора по същество да бъдат решаващо съобразени доказателствата, събрани от първостепенния съд . От съществено значение за настоящия спор е, че в отговор на отправената покана, независимо че не е била адресирана до него, другият съсобственик е осигурил правото на ищцата по чл. 31 от ЗС и не се установява фактическото положение при ползването на имота да поставя ответника, допуснат да ползва, в положението да дължи и заплаща обезщетение за исковия период от 17.07.2006 г. до 6.04.2009 г., на основание чл. 59 от ЗЗД. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло с решение по съществото на спора, постановено от настоящата инстанция, като се присъдят и разноски. Тъй като въззивният съд е преизчислил разноските, а решението следва да бъде отменено в тази част изцяло, на ответника по иска следва да се присъдят сторените разноски за всички инстанции, или 1682 лева, които включват и разноските за адвокатска защита на първа инстанция Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.