Определение № 520 от 25.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2396/2016 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], със седалище и адрес на управление: област София, [община], [населено място] за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 2154 от 15.11.2016 г. по т.д. № 4638/2016 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № от 12.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2788/2014 г. на Софийски градски съд. С него е признато за установено, че [фирма] дължи на ищеца [фирма] сумата 69 198,21 лв., представляваща главница по договор за банков кредит № 60/3.09.2008 г., ведно със законната лихва от 12.07.2013 г. до окончателното плащане и сумата 26 967,77 лв., представляваща договорна лихва за периода 20.09.2010 г. – 11.07.2013 г., като дружеството – молител е осъдено да заплати на ищеца разноски по исковото производство в размер на 3 930,81 лв. и разноски по заповедното производство в размер на 3 334, 98 лв. Необходимостта от спиране на изпълнението на постановено решение по установителен иск по чл. 422 ГПК е обоснована от предварително издадена заповед за изпълнение срещу дружеството – длъжник по реда на чл. 417 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата, при което приема следното: Молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателна. Срещу въззивното решение молителят е подал в срок редовна касационна жалба и е внесъл по специалната сметка на ВКС сумата от 96 165,98 лв., включваща присъдените с решението суми. Постъплението на сумата по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от гл.специалист – счетоводител на ВКС на 22.11.2016 г. При тези данни ВКС, ТК намира, че молбата по чл. 282, ал.2 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК - първо отделение