Определение № 100 от 26.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 362/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1ГПК. Образувано е по особеното искане, съдържащо се в касационната жалба (с вх. № 2972/19.ІІ.2020 г. по описа на САС) на подателя й Гаранционен фонд, чийто предмет е спиране на изпълнението на решение № 209 на Софийския апелативен съд, ГК, 14-и с-в, от 21.І.2020 г., постановено по гр. дело № 3073/2019 г., с което – на основание чл. 288, ал. 11, във вр. ал. 1, т. 2, б. „ а ” КЗ /отм./ - ГФ е бил осъден да заплати на Ю. Х. С. от [населено място], същият със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. ІІ, СУМА в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 17.V.2011 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 30.ІХ.2014 г. и до окончателното й изплащане. С последваща своя молба (с вх. № 1700/19.ІІ.2020 г. по описа на ВКС) юридическото лице молител в настоящето производство е приложило банково бордеро за внесено по специалната набирателна сметка на този съд обезпечение по искането му в размер на присъдената сума от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева). Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следните данни по делото: Констатира се, че касационната жалба на молителя ГФ срещу осъдителното решение на САС, чието спиране претендира, е била подадена в пределите на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. Видно от приложената служебна справка на счетоводството на ВКС, датираща от 20.ІІ.2020 г. е, че по специалната набирателна с/ка на този съд за вещи лица, депозити, гаранции и др. молителят в настоящето производство е депозирал на същата дата сума в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) - съответна на присъдената в негова тежест главница на дължимото обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./. Видно от приложената към искането на ГФ покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на М. Ц. – ЧСИ с рег. № 840, е, че съгласно изп. лист, издаден от САС, ГК, 14-и с-в, по гр. дело № 3073/2019 г., „ олихяемото задължение” на Фонда по образуваното изп. дело № 0400176/2020 г. възлиза на сумата от 15 000 лв. и върху нея се дължи законна лихва от датата 30.ІХ.2014 г. С оглед горните констатации се налага извод, че в случая са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане на исканото от ГФ спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение на САС, постановено в производство по чл. 294 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение