Определение № 172 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 103/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Б. Б. против определение № 13 от 13.01.2010 по ч. гр.д. № 448/2009г. на ВКС ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същия частна жалба против определение № 425 от 24.07.2009г. по ч. гр.д. № 448/2009г. на ВКС І гр.о. за спиране изпълнението на възивно решение на основание чл. 282 от ГПК. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК, който според касатора не допуска развитието на едностранни производства без участието на другата страна и постановяване на необжалваем съдебен акт. Развити са и съображения за неправилност на определението за спиране на изпълнението. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, Върховен касационен съд, състав на ІІ гр.о. е приел, че частната жалба против определението за спиране изпълнението на въззивно решение, постановено по гр.д. 4180/07 на ВКС на основание чл. 282 от ГПК е недопустима, защото не е предвидено изрично обжалване, а това определение не спира по-нататъшното развитие на делото. Съдът се е мотивирал и с това, че ако решението не е обжалвано и влезе в сила, жалбоподателят ще може да иска отмяна на определението за спиране от състава, който го е постановил. Определението е правилно.. В действащия ГПК, а и във всички процесуални закони за гражданското съдопроизводство не е предвидена възможност за обжалване на всички постановени от съда определения. Съгласно чл. 274, ал.1 от ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Определението за спиране изпълнението на възивното решение не прегражда развитието на делото. Образуваното касационно производство, ако е постъпила касационна жалба продължава да се движи. Ако не е постъпила касационна жалба, или не бъде допуснато касационно обжалване на решението, то влиза в сила и това е основание за отмяна на определението за спиране от състава, който го е постановил. Следователно определението за спиране изпълнението на въззивното решение има привременен характер – до приключване на касационното производство, то не спира движението на това производство и като такова то винаги може да бъде изменено, или отменено от съда, който го е постановил. Затова на основание чл.274, ал.1 т.1 от ГПК определението по чл. 282 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Законодателят не е предвидил и изрична възможност за обжалване на това определение пред друг състав на ВКС, поради което и на основание чл. 274, ал.1 т.2 от ГПК определението за спиране изпълнението на възивното решение по чл. 282 от ГПК не подлежи на обжалване. По тези съображения изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на жалбата е съобразен с процесуалния закон, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение