Определение № 594 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 424/2011 г.

Производството е образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. И. срещу определение № 826 от 25.03.2011г. по ч. гр. дело № 773/2011г. на Пловдивски окръжен съд, Х гр. състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 17.02.2011г. по гр. дело № 15833/2010г. на Пловдивски районен съд, с което е отказано спиране на производството по заявено от въззивника – ищец искане в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, и прекратено въззивното производство по ч. гр. дело № 773/2011г. на Окръжен съд Пловдив. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовавайки се на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 254, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 252 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и липсата на указание в определението от 17.02.2011г. по гр. дело № 15833/2010г. на Пловдивски районен съд, че не подлежи на обжалване, частния жалбоподател по аргумент от противното на чл. 254, ал. 2, т. 6 ГПК намира, че то подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив. Моли определението да бъде отменено и молбата от 30.12.2010г. за спиране на производството по делото до приключване на проверката по прокурорска преписка № 5780 по описа на Окръжна прокуратура [населено място] да бъде уважена. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба, поддържа, че определението на Окръжен съд Пловдив е правилно и моли същото да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място], въззивният съд на основание чл. 274 ГПК е приел, че определението от 17.02.2011г. по гр. дело № 15833/2010г. на Пловдивски районен съд не подлежи на обжалване, тъй като нито прегражда развитието на делото, нито е изрично предвидено обжалването му в закон. Определението на Пловдивски окръжен съд е законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. В настоящия случай се обжалва определение на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за спиране на исковото производство до приключване на определена заведена прокурорска преписка. Атакуваното определение не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в посочената разпоредба. Правилността на това определение не подлежи на самостоятелна проверка, а действията на първоинстанционния съд и необходимостта от изхода на прокурорската проверка се проверяват във въззивното производство по обжалване на първоинстанционното решение. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че от липсата в определението от 17.02.2011г. по гр. дело № 15833/2010г. на Пловдивски районен съд на съдържание: „определението не подлежи на обжалване“ следва, по аргумент от противното на чл. 254, ал. 2, т. 6 ГПК, че то подлежи на обжалване. Липсата или наличието на указание дали определението подлежи на обжалване не го прави обжалваемо, тъй като обжалваемостта на един съдебен акт произтича от закона. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че Пловдивски окръжен съд законосъобразно е оставил без разглеждане подадената частна жалба, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение