Определение № 9106 от 02.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Вълев, понастоящем в ОЗ - [населено място], [номер] група против определение № 252 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 672/2022 г., по описа на Административен съд – Велико Търново (АСВТ), с което е върнато искането за отмяна на влязло в сила Определение № 4249 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2845/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) тричленен състав. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението. Иска се отмяната му. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 229, ал.1, т.1 АПК подлежи на обжалване и в срока по чл. 230, във връзка с чл. 249 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: По жалба (искова молба) на Г. Вълев против твърдян мълчалив отказ да му се предостави административна услуга по чл. 76 от ЗИНЗС под формата на информация, касаеща изтърпяване на присъдата му било образувано адм.д.№ 672/2022г. на Административен съд Велико Търново (АСВТ). С Определение № 482 от 31.10.2022 г. постановено по адм. дело № 672/2022 г. съдът оставил без разглеждане исковата молба на Г. Вълев и прекратил производството по делото. Против прекратителното определение била подадена частна жалба. С нарочна молба Вълев поискал освобождаване от държавна такса по частната жалба. С Определение № 10 от 09.01.2023 г. постановено по същото дело, съдът отхвърлил молбата на Вълев за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната му жалба против Определение № 482 от 31.10.2022 г. постановено по адм. дело № 672/2022 г. по описа на АС Велико Търново. Това определение също било оспорено с частна жалба. С Определение №59 от 15.02.2023г., постановено по същото дело, съдът върнал частната жалба против Определение № 10 от 09.01.2023 г. поради неотстраняване на нередовностите й, указани с разпореждане от 25.01.2023г. Г. Вълев подал частна жалба против Определение №59 от 15.02.2023г. По тази жалба било образувано адм.д.№2845/2023г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на трето отделение. С определение №4249 от 20.04.2023г. по адм.д №2845/2023г., ВАС оставил в сила Определение №59 от 15.02.2023г.по адм.д.№ 672/2022г. на АСВТ. С молба от 6.05.2023г. чрез АСВТ до ВАС, Вълев поискал отмяна на влязлото в сила Определение №4249 от 20.04.2023г. по адм.д №2845/2023г., ВАС, тричленен състав на трето отделение. С Разпореждане от 15.05.2023г. председателят на трето отделение на ВАС изпратил искането за отмяна на АСВТ за администриране при условията на чл.242, ал.1 вр. чл.241 от АПК. С Определение №252 от 30.05.2023г. по адм.д.№ 672/2022г. АСВТ приел искането за отмяна за недопустимо и го върнал. Срещу това определение Вълев подал частна жалба, по която първоначално било образувано адм.д.№6149/2023г. на ВАС, тричленен състав, който с Определение №7405 от 05.07.2023г. прекратил производството по делото и изпратил делото по подсъдност на петчленен състав на ВАС, след което било образувано настоящото дело. Съгласно чл. 242, ал. 1 АПК искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт се подава чрез първоинстанционния съд. Този съд го администрира при условията на чл.242, ал.1 вр. чл.241 от АПК. Преценката за допустимост на искането за отмяна обаче се извършва от компетентния да го разгледа съд, който в случая е петчленен състав на Върховния административен съд, съгласно чл. 243 АПК. Това е така, защото чл. 241 АПК, препраща единствено към изискванията за редовност по чл. 212 и чл. 213 от АПК, а не и към основанията за недопустимост по чл. 215 АПК. (В същия смисъл Определение №10985 от 30.11.2022г. по адм.д.№ 8778/2022г. на ВАС, VI то отделение). Следователно, обжалваното определение, като постановено от некомпетентен съд е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. На основание чл.221, ал.3 вр. чл.236 АПК и на основание чл.235 АПК, настоящият петчленен състав следва да се произнесе по допустимостта на искането за отмяна. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство и средство за защита срещу неправилни решения, чиято цел е да отстрани тяхната сила на пресъдено нещо, да наложи повторно разглеждане на делото, за да бъде постановено правилно решение. Затова на отмяна подлежат само необжалваемите решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, както и определенията, с които делото се прекратява. С Определение №4249 от 20.04.2023г. по адм.д №2845/2023г. на ВАС, с което е оставено в сила Определение №59 от 15.02.2023г. по адм.д.№ 672/2022г. на АСВТ, с което е върната частната жалба против Определение № 10 от 09.01.2023 г. на АСВТ (с което е отхвърлена молбата на Вълев за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната му жалба против Определение № 482 от 31.10.2022 г. постановено по адм. дело № 672/2022 г. по описа на АС Велико Търново), поради неотстраняване на нередовностите й, указани с разпореждане от 25.01.2023г., не се прекратява делото, нито с него се формира сила на пресъдено нещо по основния спор. Затова то не подлежи на отмяна. Тъй като определението, чиято отмяна се иска, не е от категорията на визираните изрично в чл. 237, ал. 1 АПК съдебни актове, то не подлежи на отмяна, поради което искането за отмяна, като процесуално недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия