Определение № 2024 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3671/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба от 02.03.2026 г., подадена от УМБАЛ ”Медика Русе” ООД, с която се иска сумата 18 714.04 лв., внесена по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 327 от 03.07.2025 г. по в. гр. д. № 388/2025 г. на Окръжен съд-Русе да бъде преведено по сметка на ищцата Н. Ю. П., действаща в лично качество и като законен представител на своята малолетна дъщеря М. М. А., за погасяване на задължението по влязлото в сила решение, евентуално да бъде върната по сметка на молителя. От ответниците по молбата Н. Ю. П., действаща в лично качество и като законен представител на своята малолетна дъщеря М. М. А., представлявани от адвокат Т., е депозирано становище, в което се заявява съгласие за превеждане на депозираната като обезпечение сума по сметка на ищците. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение и превеждането му по сметка на ищците следва да бъде удовлетворена. С определение № 3856 от 28.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2665 /2025 г. на І г. о. на ВКС е спряно изпълнението на въззивно решение № 327 от 03.07.2025 г. по в. гр. д. № 388/2025 г. на Окръжен съд-Русе при внесено по сметката на ВКС обезпечение в размер на сумата 18 714.04лв., която и към настоящия момент е налична по сметката за обезпечения на ВКС. С определение № 886/ 24.02.2026 г. по настоящото гр. д. № 3671/2025 г. по описа на І г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд. Молбата по чл. 282, ал. 5 ГПК е подадена при спазване на срока по чл. 82 ГПК. Съгласно мотивите на ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно, съгласно чл. 403, ал. 2 ГПК, и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност, и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. При съгласие на залогодателя внесената като гаранция сума може да бъде преведена и по сметка на кредитора за погасяване на задължението по влязлото в сила решение. В настоящия случай е направено искане от залогодателя, внесъл гаранцията, сумата да бъде преведена по сметка на кредитора с оглед влизане в сила на постановеното по делото осъдително решение и съгласие за това е дадено от последния, който е посочил банкова сметка, по която да му бъде преведена гаранцията. Гаранцията по чл. 282, ал. 2 ГПК цели да обезпечи изпълнението на вземането, предмет на настоящото дело, поради което искането на залогодателя, който я е внесъл, за превеждане на сумата по сметка на кредитора, се явява основателно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение