Определение № 11253 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „БРТД" АД – гр. София чрез адв. Т. Мончева срещу определение № 8287/28.09.2023 г., постановено по адм. дело № 9235/2023 г. по описа на Административен съд, София – град, с което е оставено без уважение искането на дружеството срещу допуснато предварително изпълнение на решение с рег. № 32 – 558 416/15.09.2023 г. към митническа декларация MRN 21BG002002042776R8 от 07.01.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митница Варна“ при Агенция „Митници“. При постановяване на обжалваното определение частният жалбоподател сочи, че съдът се е позовал на чл. 221 от Закона за митниците /ЗМ/, като е отказал спирането на предварителното изпълнение с единствен мотив, че „в тежест на оспорващия е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, както и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди решаване на въпроса за неговата законосъобразност“, а оспорващия не го е направил. Според частния жалбоподател очевидно законодателят е предвидил две хипотези за спиране на предварителното изпълнение, като съдът е обърнал внимание отчасти само на едната хипотеза и не е обсъдил другата хипотеза, при която е налице „обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство“. Това според жалбоподателя е достатъчно основание да се приеме, че определението е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено. Позовава се на решение по дело С – 624/15 на Съда на Европейския съюз. По отношение на втората хипотеза в частната жалба се сочи, че очевидно законодателят не иска да бъде доказана вреда, а вероятността, че може да настъпят вреди за заинтересованото лице. Освен това се сочи в частната жалба, че съдът не е дал указания по чл. 158 АПК. Следва да се отчете според жалбоподателя и обстоятелството, че решението от 15.09.2023 г. на директора на ТД „Митница Варна“ е обжалвано по същество, видно от приложената жалба с вх. № 32 – 575928/03.10.2023 г. на ТД „Митница Варна“, поради което наличието на жалба срещу решението води до извод, че има вероятност решението да бъде отменено, като при реализирано предварително изпълнение и при отмяна на решението щели да възникнат вреди за дружеството, съответно претенции за възстановяване на сумите с лихвите. Излага се и оплакване в частната жалба, че съдът дори не е обсъдил и съответно не е взел предвид, че за същата митническа декларация с предмет същите автомобили, описани в решението вече е била направена проверка и е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 20.08.2022 г., както и Наказателно постановление (НП) срещу което е била депозирана жалба, образувано е нахд № 58/2023 г. на Районен съд – Девня и е отменено с решение на посочения съд № 95/28.08.2023 г, но то още не е влязло в сила. Изводът, който може да се направи според частния жалбоподател е, че при така установеното е налице съмнение, че решението към митническата декларация от 07.01.2021 г. вероятно е неправилно и незаконосъобразно и с него неоснователно се накърняват правата и интересите на жалбоподателя, което може с предварителното изпълнение да доведе и до непоправими вреди за жалбоподателя. Подробно са описани от жалбоподателя извършените проверки на дружеството по повод на вноса на автомобилите, изготвен бил и доклад на 28.04.2022 г., с който не са установени нарушения. Сочи се от жалбоподателя, че наличието на предходна проверка, по която е съставен доклад, впоследствие и АУАН и НП и накрая наличието на последваща проверка, по която е постановено обжалваното решение на митническия орган според жалбоподателя е несъвместимо с правния мир, несъвместимо е и с правната и с житейската логика. По този начин се излага оплакване, че чрез действията си ТД „Митница Варна“ са нарушени принципа на легитимните очаквания и на предвидимостта в действията на административните органи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания с цитирана съдебна практика на СЕС и на ВАС, са изложени в частната жалба с която се иска отмяна на обжалваното определение и да се уважи жалбата, като се спре предварителното изпълнение на решението от 15.09.2023 г. на директора на ТД „Митница Варна“. Ответникът по частната жалба директорът на ТД „Митница Варна“ в писмено възражение, я оспорва и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без уважение жалбата на „БРТД“ АД – гр. София срещу допуснатото предварително изпълнение на решение към на решение към митническа декларация MRN 21BG002002042776R8 от 07.01.2021 г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“, първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 19б, ал. 1 и 2 ЗМ решението, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, с изключение на случаите по чл. 221, ал. 2 и 3 от същия закон, подлежат на предварително изпълнение. Според съда на свой ред нормите на чл. 221 ЗМ предвиждат, че обжалваното на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение, когато с него се установява митническо задължение и/или други публични вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. За конкретния случай според съда предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, поради което в тежест на оспорващия е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, както и за вероятността те са настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди решаване на въпроса за неговата законосъобразност. Такива доказателства според съда не са представени, не се сочат какви вреди могат да настъпят, още по – малко такива не се обосновават и доказват. Аргументите във връзка с валидността и законосъобразността на оспорения акт съдът счита, че нямат отношение към искането за спиране предвид посочената правна регламентация и затова съдът не ги е обсъдил. Обжалваното определение е правилно постановено. С решение с рег. № 32 – 558 416/15.09.2023 г. към митническа декларация MRN 21BG002002042776R8 от 07.01.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митница Варна“е отказано да се приемат декларираните от „БРТД“ АД митнически стойности за внесени стоки: употребяван и повреден лек автомобил, марка Subaru, модел IMPREZA; употребяван мотоциклет с повреди, марка KTM, модел 450 EXC – F и автомобил употребяван с повреди, марка Шевролет, модел SILVERADO, всичките внос от САЩ. Със същото решение са приети нови митнически стойности на внесените автомобили и мотоциклет, вследствие на което са определени допълнителни задължения за мито и ДДС. Изрично е отразено в митническото решение, че то подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 19б, ал. 2 ЗМ във връзка с чл. 45, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В първоинстанционното производство е представена жалба с вх. № 32 – 575928/03.10.2023 г. до горестоящия орган срещу допуснатото предварително изпълнение на посоченото по- горе митническо решение, но няма данни за наличие на жалба по административен ред срещу решението на митническия орган, с което не са приети декларираните от „БРТД“ АД митнически стойности на двата автомобила и на мотоциклета, приета е нова митническа стойност от административния орган и са определени задължения за мито и ДДС. В първоинстанционното делото липсва жалба до съда срещу посоченото по – горе решение на митническия орган за определените на дружеството допълнителни задължения за мито и ДДС, вследствие на вноса от САЩ на двата автомобила и един мотоциклет. С частната жалба обаче е представена жалба на „БРТД“ АД, която е заведена от ТД „Митница Варна“ с вх. № 32 – 575928/03.10.2023 г., адресирана чрез митницата до Административен съд, София – град срещу решение с рег. № 32 – 558 416/15.09.2023 г. към митническа декларация MRN 21BG002002042776R8 от 07.01.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митница Варна“ при Агенция „Митници“. Няма данни същата да е изпратена до съда, но това е въпрос за комплектоване на преписката, за което са дадени указания от съда. Въпреки това обаче не може да се игнорира фактът на подаване на жалба чрез ТД „Митница Варна“ до съда, поради което искането за спиране на „БРТД“ АД правилно е подадено до първоинстанционния съд и то му е подведомствено, а наличието на жалба срещу решението на директора на ТД "Митница Варна" прави искането за спиране на предварителното изпълнение процесуално допустимо. По същество правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалването на решението по чл. 19б ЗМ не спира изпълнението му макар, че както вече се отбеляза в делото пред Административен съд, София - град липсва жалбата срещу решението по чл. 19б, ал.1 ЗМ на директора на ТД „Митница Варна“, която е приложена към частната жалба по настоящето дело. По делото няма данни и не се спори и от жалбоподателя, че той не е представил обезпечение в размер на главницата и лихвите под формата на паричен депозит или поръчителство като банкова гаранция, както правилно е отразено и в обжалваното определение. В частната жалба е налице позоваване на чл. 221, ал. 2 ЗМ, според която обжалваното решение може да бъде спряно от директора на Агенция „Митници“ (не и от съда при тази хипотеза) „…при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице“, но както вече се посочи жалба срещу решението по чл. 19б, ал.1 ЗМ относно неговата законосъобразност по административен ред не е постъпила, поради което чл. 221, ал. 2 ЗМ не е приложим, макар и да е налице жалба до Агенция „Митници“ за спиране на предварителното изпълнение, но при липса на жалба по административен ред срещу решението по чл. 19б, ал. 1 ЗМ. Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ЗМ, на която се позовава частният жалбоподател не е приложима в производството пред съда по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на митническото решение. В този смисъл съдът правилно се е позовал на чл. 166 АПК. По отношение на тази разпоредба за процесния случай са относими чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Законодателят е възложил доказателствената тежест на заинтересованото лице, което трябва да докаже, че от предварителното изпълнение на митническото решение, което се обжалва пред съда, за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Само твърдението за евентуални вреди не е достатъчно, за да се постанови спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на съда като правилно, следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл.1 към който препраща чл. 236 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от частния жалбоподател, на него не му се дължи присъждането на разноски. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено от ответника по частната жалба с писменото възражение, депозирано по настоящето дело, поради което такова се дължи в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение