Решение № 5941 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Х. – ГД – Узунов“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Петков, против решение № 1545 от 07.08.2025 г., постановено по адм. д. № 521/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за неправилност на изводите на съда за законосъобразност на обжалваната заповед като счита, че процесният обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Твърди се още, че съдът не е обсъдил правилно заключенията на вещите лица и не е изследвал въпроса за търпимостта на строежа. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Каварна да бъде отменена. Алтернативно моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът – кметът на община Каварна, чрез процесуалния си представител адв. Томов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд – Добрич отхвърля жалбата на жалбата на „Х. – ГД – Узунов“ ЕООД (с предишно наименование „Г. -Деница“ ЕООД), против заповед № 838 от 24.08.2022 г. на кмета на Община Каварна, с която на основание чл.225а, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 т. 3 и т. 5 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Навес към Кафе- сладкарница „@COFFE“, с площ около 90 кв. м., използван като допълнителна търговска площ към ЗОХ Кафе- сладкарница „@COFFE“, с адрес [улица], гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, изграден в имоти с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КККР на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, първият представляващ част от [улица]в гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, публична общинска собственост, вторият - частна собственост. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на община Каварна, който съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е компетентен да постанови премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Същата е в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Посочва, че същият не е преместваем обект по § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като представлява носеща метална конструкция върху стоманобетонна плоча, винилов покрив и изградени прозрачни ограждащи стени от винил, поради което е невъзможно обектът да се премахне в неговата конструктивна цялост и същият не може да бъде преместван без демонтиране. Съдът приема също така, че процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, нито по смисъла на § 16 от ДР ЗУТ, нито по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно изискването на чл.225а, ал.1 ЗУТ, а именно кмета на община Каварна, предвид, че процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт № 11/12.08.2022 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на „Навес към Кафе - сладкарница „@COFFE“, изграден в имоти с идентификатори 35064.501.9540 и 35064.501.933 по КККР на гр. Каварна, община Каварна, област Добрич. В съставения констативен акт № 11/12.08.2022 г. назначената от ответника комисия приела, че проверяваният обект представлява постройка, наподобяваща навес, със застроена площ около 90 кв.м., изграден от метална конструкция, покрит с листи винил, странично обшит с прозрачни PVC щори, с по една врата на източната и южната страни. Изграден върху стоманобетонна настилка, облицована с теракота. Строежът е бил изграден чрез строително – монтажни работи на място, не е бил обект на доставка и монтаж. Същият е определен като строеж пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ ЗУТ, за изграждането на който се изисква разрешение за строеж, съгласно нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ. В законоустановения срок не са депозирани възражения, не са представени и доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Обоснован е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства, включително писмени документи, констативен акт по чл. 225а и множество съдебно - технически експертизи, е установено, че върху терен, включващ публична общинска собственост – част от улична регулация, е изграден навес, обслужващ кафе-сладкарница „@COFFE“, който представлява разширение на търговската площ на заведението. Конструкцията е метална, изпълнена на място чрез строително - монтажни работи, като е трайно закрепена към терена посредством анкерирани и замонолитени елементи, а отделните конструктивни части са свързани със заваръчни съединения, изпълнени на място. При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Критерият за разграничение се състои във възможността обектът да бъде отделен и преместен без разрушаване и без загуба на неговата индивидуализация и конструктивна цялост. В случая от заключенията на приетите по делото съдебно - технически експертизи, включително тройната СТЕ, се установява по безспорен начин, че процесният навес е изграден чрез строително - монтажни работи на място, изпълнен е със стоманена конструкция, трайно закрепена към терена посредством анкерирани и замонолитени елементи, а връзките между конструктивните елементи са осъществени чрез неразглобяеми заваръчни съединения. Установено е още, че демонтажът на конструкцията не може да бъде осъществен без срязване на металните елементи, нарушаване на заваръчни връзки и увреждане на настилката, върху която е изградена. Следователно обектът не може да бъде преместен без разрушаване и без загуба на индивидуализацията си, което изключва квалифицирането му като преместваем обект. Неоснователни са възраженията на касатора, че е налице възможност за демонтаж и повторен монтаж. Дори и при хипотетична възможност за преместване чрез разрушаване и последващо възстановяване, това би означавало създаване на нов обект, а не преместване на съществуващия, което е несъвместимо с правната характеристика на преместваем обект по закона. Установено е също, че за процесния строеж не са издадени разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, не са налични строителни книжа и не е учредено право на строеж в засегнатите имоти. При това положение правилно е приложена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която строежът е незаконен, когато е изграден без изискуемите строителни книжа. Правилен е и извода на съда, че процесният навес не е търпим строеж нито в хипотезите на § 16 от ДР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с оглед годината на изграждането му / в период след 2008 г./, поради което подлежи на премахване. По делото не са ангажирани доказателства, че строежът е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и нормативи към момента на изграждането му, нито че е бил деклариран пред компетентните органи в предвидените от закона срокове. Напротив, установено е, че значителна част от строежа – 80 кв. м. попада върху имот – публична общинска собственост, предназначен за улица и пешеходно пространство, поради което строежът е недопустим както по действащите към момента на изграждането му правила, така и по сега действащите разпоредби. Строителство в чужд имот без учредено право на строеж не може да бъде квалифицирано като допустимо нито по действащите към онзи момент правила, нито по сега действащите разпоредби на ЗУТ. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че административното производство е проведено законосъобразно, при спазване на процесуалните правила, а оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, а на основание чл. 143, ал.3 АПК следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 715,80 евро /равностойността на 1400 лева/, съобразно представяния договор за правна защита и съдействие от 27.11.2025 г., платежно нареждане от 28.11.2025 г. и списък на разноски по чл. 80 ГПК. Разноските следва да се присъдят само за настоящата инстанция. За първоинстанционното производство разноски на Община Каварна са присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,