Решение № 166 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2013 г.

Решение № 166 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 3943/29.05.2013 г. по гр. д. № 438/2013 г. по гр. д. № 438/2013 г. Софийски градски съд, Гражданска колегия, II-ри "Г" въззивен състав, като потвърждава решение № I-35-121/19.10.2012 г. по гр. д. № 20 397/2011 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 35-ти състав, отхвърля исковете на С. С. К. -М., Д. М. М. и К. М. М. срещу И. К. М. с правна квалификация чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумите от по 7 560. 59 лв. - законна лихва, изтекла в периода 18.07.2008 г. - 28.01.2011 г. върху сумата 73 490.36 лв. - възстановената с влязло в сила решение запазена част на М. К. М. от наследството на И. Димитрова Т. Решението се обжалва от ищците с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон. Претендират разноските пред трите инстанции. Решението е допуснато до касационно обжалване по следния материалноправен въпрос: Дължи ли се законна лихва, каква и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН? Ответницата по касация оспорва жалбата, като намира обжалваното решение за правилно. Претендира разноските и пред касационната инстанция. Съдът като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на основание влязло в сила решение в полза на наследодателя на ищците е възстановена запазената част от наследството на неговия наследодател, като на основание чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН ответницата е осъдена да заплати определена сума в качеството на заветник и друг наследник с право на запазена част. Въпреки доказаното правоприемство на страната на ищците и идентичния ответник по двете дела, въззивният съд е изключил възникването на вземанията за законни лихви в обезщетение на забавеното изпълнение на паричното задължение по чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН. Изложени са мотиви, че лихвата върху вземането по чл. 36, ал. 2, вр. ал. 1 ЗН е законна мораторна за забава; аналогията с чл. 349, ал. 5 ГПК (чл. 288, ал. 2 ГПК (отм)) е необосновима и в исковия период 18.07.2008 - 28.01.2011 г. не е настъпила изискуемостта на съдебно предявените вземания за лихви, защото липсват доказателства, че ответницата е поставена в забава според изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият състав намира следното: Върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН се дължи законна мораторна лихва, предвидена в чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, от деня, в който длъжникът не е платил, след като е влязло в сила решението за възстановяване на запазената част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН и длъжникът е бил поканен от кредитора. Неправилна е практиката в решение № 435/12.03.2008 г. по гр. д. № 132/2008 г. на Окръжен съд - Враца, което е приложено от касатора и което дава различен отговор на този въпрос. Съображенията за това са следните: Правото на запазена част в наследството и условията и реда за нейното възстановяване са уредени в чл. 28 - 37 Закона за наследството. Правният режим е заварен закон по смисъла на § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията. Действието му е запазено и след влизане в сила на основния закон, защото правният режим му съответства.