Решение № 5065 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2017 г.

Решение № 5065 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на А. Х. М. (ANAS HATIB MUSTAFA), гражданин на Сирия, срещу решение № 8145 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 10629/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че директорът на Дирекция "Миграция", комуто е изпратена преписката, ведно с предложение с УРИ № 5364р-26114/04.10.2016 г. за продължаване на срока на настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) - С., разполага с компетентност да реши този въпрос, който според националната правна уредба е подведомствен на съда. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция" - МВР, чрез юрк. Терзийска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за основателна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. Х. М. (ANAS HATIB MUSTAFA), гражданин на Сирия, срещу заповед № УРИ 5364з-2652/04.10.2016 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето и чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ (неточно в заповедта е посочен Закон за Министерството на вътрешните работи) е постановено продължаване на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ за срок до отпадане на обстоятелствата по чл. 6 и при изключенията на ал. 8 на чл. 44 ЗЧРБ, но не повече от шест месеца, считано от 04.10.2016 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че със заповед № З-920/30.03.2016 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 42, т. 2 ЗЧРБ - "експулсиране", поради това, че с действията си същият може да постави в опасност сигурността на българската държава. За обезпечаване изпълнението на ПАМ и при отчитане на съществуваща реална опасност чужденецът да се укрие, председателят на ДАНС на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е издал заповед № З-921/30.03.2016 г. за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" - МВР. Предвид горепосочените заповеди и съобразявайки изложените мотиви в Предложение № УРИ 5364р-26114/04.10.2016 г. на началника на отдел "ПНМ", директорът на дирекция "Миграция" - МВР е издал обжалваната пред АССГ заповед № УРИ 5364з-2652/04.10.2016 г., с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето и чл. 46, ал. 2 ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на А. Х. М. в СДВНЧ за срок до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. чл. 6 ЗЧРБ и при изключенията на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, но не повече от шест месеца, считано от 04.10.2016 г. Като фактическо основание за издаването на заповедта органът е посочил, че съществува реална опасност чужденецът да се укрие и изпълнението на наложената му ПАМ да бъде осуетено или сериозно затруднено, представлява заплаха за националната сигурност и обществения ред и за изпълнението на наложената ПАМ е необходимо принудителното настаняване на лицето да бъде продължено поради забавяне при получаването на необходимите документи за експулсиране. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и тълкувателно приложимото решение № С-146/14 на Съда на ЕС, т. 1 от което гласи, че "член 15, § 3 и 6 Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г., относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), вр. с чл. чл. 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че всяко решение на компетентния орган, с което към момента на изтичане на максималния срок на първоначално задържане на гражданин на трета страна се определят по-нататъшните действия, във връзка с това задържане, трябва да се издава във формата на писмен акт, съдържащ фактическите и правните основания за това решение". Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изречение второ ЗЧРБ, регламентиращ правомощие на директора на Дирекция "Миграция" да извършва ежемесечни служебни проверки относно наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом. Като аргумент в подкрепа на извода за валидност на обжалваната заповед съдът е посочил разпоредбата на чл. 15, § 3, изр. второ Директива 2008/115/ЕО, визираща преразглеждане на задържането през разумни интервали или по молба на засегнатия гражданин на трета страна, или служебно. Преценката на съда за материална законосъобразност на заповедта е обоснована с това, че при постановяването й са съобразени и правилно са приложени разпоредбите на чл. 46а, ал. 3 и ал. 4 ЗЧРБ. Според АССГ установени са условията на чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, обуславящи необходимост за удължаване на срока за принудително настаняване в СДВНЧ, а именно: забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане на чужденеца, при което срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. С тези мотиви съдът е извел краен правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил несъответен с релевантната нормативна уредба извод, че директорът на Дирекция "Миграция" притежава предоставена му от закона компетентност да се произнася по продължаването на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ при условията на чл. 44, ал. 8, изр. трето, вр. чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. Според националната уредба времето, в което чужденецът може да бъде задържан в СДВНЧ, е до осъществяване на извеждането или до отпадане на обстоятелствата по ал. 6 на чл. 44 ЗЧРБ, но не повече от шест месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи, има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране или лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно (Сравн.: чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ). По силата на чл. 46а, ал. 3 ЗЧРБ на всеки шест месеца началникът на СДВНЧ изпраща в съда списък на чужденците, които са пребивавали в дома повече от шест месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението подлежи на обжалване по реда на АПК (чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ). Анализът на цитираните норми в контекста на релевантното общностно законодателство сочи, че заключението на съда за валидност на обжалваната заповед е необосновано и е в противоречие със закона. Съдът е постановил неправилен съдебен акт, като позовавайки се на Директива 2008/115/ЕО е приел, че в хипотезата на чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, по аргумент от чл. 44, ал. 6 с. з., компетентен да продължи срока на настаняване до 12 месеца е директорът на дирекция "Миграция" - МВР. Направената препратка към чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е неточна. По силата на българския закон задържането на чужденеца в дома се постановява от административния орган - чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а преразглеждането му на шестия месец от настаняването се осъществява по съдебен ред. Т. е. след изтичането на всеки 6 месеца от настаняването съдът служебно или по молба на заинтересованото лице се произнася по отношение на продължаването, замяната или прекратяването на мярката като преценява от една страна, наличието или липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 15, § 1 и § 4 от Директивата, респ. чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а от друга страна, и наличието на предпоставките, посочени в чл. 15, § 6 от Директивата, респ. чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. В тази част вътрешноправната уредба съответства на чл. 15, § 2 от Директива 2008/115/ЕО, който предвижда задържането да се постановява от административен или от съдебен орган, по преценка на съответната държава-членка, като в случай на постановено задържане от административни органи, да бъде осигурен бърз съдебен контрол на законността му (чл. 46а, ал. 3 ЗЧРБ). Аналогично, преценката за необходимостта от прилагане на изключението по чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ (правно основание за издаване на процесната заповед), чрез продължаване на срока на принудителното задържане до 12 месеца, е на съда, а не на административният орган, както неправилно е приел АССГ. Директорът на Дирекция "Миграция" би могъл да издаде заповед, с която да прекрати настаняването, но не и да го продължи, т. к. тези правомощия са предоставени от законодателя само и единствено на административния съд. Доколко това законодателно решение е подходящо и целесъобразно е друг въпрос, който стои извън обхвата на съдебната проверка. В случая директорът на Дирекция "Миграция" - МВР не е бил компетентен да продължи срока на настаняване на А. Х. М. в СДВНЧ, поради което издадената от него заповед, с която това е разпоредено, е нищожна. По изложените съображения съдът намира, че е налице релевираното в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон следва да бъде отменено, а заповед № 5634з-2652/04.10.2016 г., издадена от директора на дирекция "Миграция" - МВР - да бъде обявена за нищожна. Следва да бъде отбелязано още, че устойчивата практика на Върховния административен съд по въпроса относно компетентния орган за вземане на решение по преразглеждане на задържането като извънредна мярка след изтичане на първоначалния шестмесечен период, датира още от 2011 г. - виж: определение № 9460/28.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6761/2011 г. и много други. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение