Определение № 161 от 15.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Ц. И. П., чрез процесуален представител адв.Д., за изменение на определение №915 от 14.12.2017г. по гр.д.№ 2228/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските. Ответникът по молбата „Професионална гимназия“, [населено място] /правоприемник на ответника по касационната жалба „Професионална гимназия по строителство“, [населено място], преобразувана чрез закриване/, представлявана от директора Д., оспорва молбата като неоснователна, по съображения, че в списъка за разноските насрещната страна е посочила номер на делото, различен от този по настоящото дело. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С определение № 915 от 14.12.2017г. по гр.д.№ 2228/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 01.03.2017г., постановено по в.гр.д.№1483/2016г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.11.2016г. по гр.д.№1102/2016г. на Районен съд - Казанлък за уважаване на предявените от Ц. И. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Ответникът по касационната жалба Ц. И. П. своевременно с представения отговор, приподписан от адв.Д., е направил искане за присъждане на разноските и е представил пълномощно. С молба от 02.11.2017г. е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 31.10.2017г., в който е уговорено адвокатското възнаграждение и е вписано направено плащане на възнаграждението, което има характер на разписка. Следователно ответникът по жалбата, сега молител, е представил доказателства за реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. В представения списък на разноските по чл.80 ГПК е допуснато несъответствие в номера на делото, по което е представен. Същото обаче е ирелевантно за настоящото производство. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника Ц. И. П. се дължат направените разноски за производството пред настоящата инстанция и молбата за изменение на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение