Определение № 134 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 497/2019 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от Г. Г. К., ответник в производство по чл.274 ал.2 ГПК, чрез процесуалните му представители адвокатите Е. и Н., с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 89 от 19.02.2019г., като бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно своевременно представения списък, в размер на 1 292лв. В изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, ответната по молбата страна е редовно уведомена за направеното искане, на 5.03.2019г., чрез процесуалния си представител адвокат С., но в предоставения срок, не е изразила становище и не е направила възражение за прекомерност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 89 от 19.02.2019г., ВКС е потвърдил обжалваното разпореждане от 30.11.2018г. по в.гр.д.№ 6262/2017г. на САС, без да се произнесе по направеното в представения отговор искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне по цялото искане, налага разглеждане на настоящата молба. Пред вид крайният изход от спора, своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски и на основание чл.78 ал.3 ГПК, искането е основателно. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. В случая – претенцията е за адвокатско възнаграждение. Същото е договорено с Анекс към договор за предоставяне на юридически услуги от 8.01.2019г., в който страните са се споразумели Г. Г. К. да плати на „Адвокатско дружество Камбуров и съдружници” сумата от 1 292лв. /с ДДС/, представляваща възнаграждение за един адвокат за „процесуално представителство в производството по частна жалба срещу разпореждане от 30.11.2018г. по в.гр.д.№ 6262/2017г. на САС”. Реално заплащане на сумата е установено с представена фактура № 4887 от 10.01.2019г. и извлечение от разплащателната сметка на дружеството. При тези данни, след като искането е своевременно направено, придружено е със списък, установено е реалното заплащане на договореното възнаграждение, което е платено за конкретно посочена и извършена дейност и при липса на направено възражение за прекомерност, изискуемо пред вид разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, направеното искане за допълване в частта за разноските е основателно и следва да се уважи. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение