Определение № 1920 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2843/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Ж. чрез пълномощника му адвокат Д. А. против решение № 426 от 4.11.2024 г., постановено по гр. д. № 540 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е обезсилено решение № 260099 от 29.06.2021 г. по гр. д. № 345/2018 г. на Районен съд - Харманли и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Г. Г. Й. против Ж. Д. Ж. иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия по изтичането на вода от покрива в източната част на собствената на Ж. Ж. сграда с идентификатор *** от водосточна тръба, ламаринен улей и барбакани, попадаща в западната част на основите и по западната стена на сградата на Г. Й. с идентификатор ***, като отведе водата от свободното пространство между двете сгради на улицата – северно или в собствения му двор и да отстрани нанесените щети от сграда с идентификатор ***, както следва: да възстанови причинените пукнатини по външните, вътрешните зидове и по фасадата откъм [улица]чрез откъртване, измазване и боядисване; да възстанови напуканите теракотни плочи и фаянсова облицовка в тоалетна на търговско помещение, като премахне напуканите такива и постави нови; да отстрани мухъл от магазина за пиротехнически изделия, като премахне нарушената мазилка и нанесе нова такава; да замени мокет 3.50/3.50 м. по пода на склад в магазина за пиротехнически изделия и за отхвърляне на предявения от Ж. Д. Ж. против Г. Г. Й. насрещен иск по чл. 109 ЗС за осъждане на Г. Й. да предприеме действия по отвеждането на вода от сграда с идентификатор ***, като се преустанови изтичането на вода от неговата сграда върху сграда с идентификатор *** и в поземлен имот идентификатор ***, находящи се в северо-източната част на имота на Ж. Ж. по общата източна граница, както и да извърши ремонт на покрива на сграда с идентификатор ***, като същия в двускатен вариант да бъде ориентиран север-юг. Ж. Д. Ж. чрез пълномощника му адвокат Д. А. е подал касационна жалба и против решение № 41 от 13.02.2025 г. по гр. д. №540/2023 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 446 от 16.01.2025 г. за допълване на решение № 426 от 4.11.2024 г., постановено по гр. д. № 540 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Хасково чрез произнасяне по реда на чл. 194, ал. 3 ГПК по направеното оспорване на представените от Г. Й. Строително разрешение І 131/28.09.1978 г., протокол № 143/22.11.1978 г., Разрешение за строеж № 117/4.07.1990 г., Протокол № 117 за определяне на строителна линия, Разрешение за строеж № 25/17.05.2000 г., Разрешение за ползване № 151/12.07.2000 г., Удостоверение № 10/11.11.2013 г. за въвеждане в експлоатация и Разрешение за строеж № 132/5.11.2003 г. Г. Г. Й. е подал чрез пълномощника си адвокат В. А. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Страните претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Преди да разгледа сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на решение № 426 от 4.11.2024 г., постановено по гр. д. № 540 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Хасково, касационният съдебен състав констатира, че е налице служебно приложимото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Следва да се прецени дали е процесуално допустимо въззивният съд да обезсили решение на първоинстанционния съд като постановено по нередовна искова молба и вместо да върне делото за ново разглеждане, да постанови акт по същество на правния спор. Преценката следва да се извърши с оглед разясненията в т. 5 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.,1 ОСГТК на ВКС и т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2001 г., ОСКГ на ВКС. По наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решение № 41 от 13.02.2025 г. по гр. д. №540/2023 г. на Окръжен съд - Хасково: За да постанови решението окръжният съд е приел, че районният съд неправилно е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване съдържанието на посочените документи, поради което по него не се дължи произнасяне по реда на чл. 194 ГПК. При направеното в случая оспорване на фактите в тези документи, ищецът по насрещния иск е следвало да ангажира други процесуални средства за установяването му, а не да иска откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК, като оспорване съдържанието на документите, не съставлява оспорване на тяхната автентичност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Ж. Д. Ж. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е формулирал редица въпроси относно задължението на съда в производство по чл. 193 ГПК, включително по приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, за косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, както и за правомощията на съда, ако констатира, че неправилно е открил производство по оспорване по чл. 193 ГПК. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Поставените въпроси предпоставят, че е допустимо оспорване съдържанието на строителните книжа и осъществяване на косвен съдебен контрол за материалната им законосъобразност. Нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК обаче ясно ограничава косвения съдебен контрол само до валидността на административните актове (изключение са реституционните административни актове, при които отклонението, че се преценява и материалната им законосъобразност е с оглед особения им характер и материалноправни последици относно легитимацията на собствеността), т. е. до преценката дали са издадени в предвидената от закона форма и от кометентния административен орган, а относими към тази преценка доводи Ж. Ж. не е навеждал в процеса. Същевременно с Тълкувателно решение № 31 от 6.02.1985 г. по дело № 10/1984 г., ОСГК на ВС, възприето и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, са разяснени правомощията на съда във връзка с издадени административни строителни книжа в производство по иск по чл. 109 ЗС, а тези разяснения са относими и към поставените въпроси, касаещи откритото от районния съд производство по чл. 193 ГПК. Ясната норма на чл. 17, ал. 2 ГПК и наличието на практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, изключват наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение