Определение № 2012 от 23.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 158 от 26.07.2024 г. по в.гр. д. № 189/2024 г. на АС – Бургас, с което са отхвърлени искове по чл. 29 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 55, ЗЗД. Жалбоподателят Е. И. С., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради противоречие с материални и процесуално правни норми. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът в производството Д. А. М., чрез процесуалните си представители, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил решение № 93 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 1215/23г. по описа на ОС – Бургас, е отхвърлил исковете на Е. И. С. против Д. А. М. по чл.29 ЗЗД за унищожаването на договор за цесия № 1 от 09.07.2018г., както и за осъждането на Д. М. да заплати на Е. С. сумата от 220000 лв. представляваща платена продажна цена по договора за цесия, както и сумата от 204 713,54 лв. представляваща претенция за пропуснати ползи вследствие на невъзможност за реализиране на принудително изпълнение за вземане по сключен договор за цесия, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и предявения при условията на евентуалност иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 220 000 лв. като дължима на отпаднало основание поради развалянето на договор за цесия № 1 от 09.07.2018г Установено е, че страните са сключили договор за цесия на 09.07.2018г., като ищецът С. в качеството си на цесионер е закупил от ответника М. – цедент, вземания на последния от Х. Х. произтичащи от договор за заем от 27.05.2009 г., които са съдебно признати с решение от 05.01.2011 г. по арбитражно дело, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист от 17.02.2011 г., като общият размер на дълга към датата на договора възлиза на сумата 424 713,54 лева. Посочено е, че за събиране на вземанията е образувано изп. д. № 288/2015 г. на ЧСИ Т. Д.. В договора за цесия е уговорена продажна цена в размер на 220 000 лева, която е платена изцяло на 10.07.2018 г. по банков път, което не се спори между страните, установява се и от платежно нареждане. С влязло в сила решение по гр. д. № 1489/2018 г. на ОС - Бургас, е прието за установено, че Х. Х. не дължи на Е. С. вземанията, предмет на договора за цесия, поради погасяването им по давност. С договор за цесия № 2 от 09.07.2018 г. Д. М. е прехвърлил на Е. С. вземания спрямо П. Х. по издаден на 13.02.2017 г. изпълнителен лист по т. д. № 365/2016 г. на АС - Бургас, като общият размер на дълга възлиза на 140000 лева – задължения по записи на заповед от 27.03.2009 г. и 27.07.2009 г. С договор за цесия № 3 от 09.07.2018г. Д. М. е прехвърлил на Е. С. вземания спрямо Х. Х., П. Х. и С. Х. по издаден на 03.05.2018 г. изпълнителен лист по гр. д. № 135/2011 г. на ОС – Бургас, като дългът е за съдебно-деловодни разноски по делото. Към трите договора за цесия са приложени документи по опис съгласно приемо-предавателен протокол от 09.07.2015 г. във връзка с водените съдебни и изпълнителни дела. По делото са събрани и свидетелски показания. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че не е налице соченото от ищеца основание за унищожаване на договора – измама, поради възвеждане в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването на договора и невъзможност за извършване на надлежни изпълнителни действия. Въззивният съд е приел, че по делото не са налице данни, че преди сключването на договора за цесия „цесионерът“ да е убедил и въвел в заблуждение цедента, че вземането предмет на договора за цесия е събираемо и това да е единствения мотив за сключването на договора. Прието е, че не е налице и другия елемент от фактическия състав на измамата като основание за унищожаемост на сделката – договорът да е подписан от цедента именно поради това заблуждение от страна на цесионера, че вземането ще бъде събрано. Съдът е изтъкнал, че на цедента и адвоката му са представени всички доказателства свързани с вземането предмет на договора за цесия и от тях е видно кога е възникнало вземането, кога е цесионера се е снабдил с изпълнителен лист, колко години е продължило изпълнителното дело и какви действия е извършил взискателя. Въззивният съд е констатирал, че цедента е оказал пълно съдействие на цесионера за проучване на вземането и е дадена поисканата допълнителна информация за същото. Поради това съдът е приел, че не е налице фактическият състав на чл.29 ЗЗД и е неоснователно искането за връщане на сумата от 220 000 лв. За неоснователен е приет и иска по чл. 82 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 204 713,54 лв. Съдът е приел, че в случая не е установено неизпълнение от страна на цедента, нито е установено, че съгласно договорките между страните имуществото на ищеца е щяло да се увеличи със сигурност със сумата от 204 713,54 лв. По евентуалния иск по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД съдът е приел, че развалянето, регламентирано в чл.87 ЗЗД, се извършва с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като е възприето разбирането, че страната може да развали договора и с исковата молба, стига да са налице останалите предпоставки по чл.87 ЗЗД и в случая съдът е констатирал, че в производството не се е установило, М. да е неизправна страна по договора. Съдът е направил извод, че същият е изпълнил задълженията си по договора за цесия– същият е предоставил на цесионера всички документи във връзка с вземането съобразно приемо – предавателния протокол между страните по договора за цесия, като съобразно установеното от гласните доказателства прехвърленото вземане е било съществуващо към датата на сключване на договора. По изложените съображения, въззивният съд е приел, че договорът за цесия не е бил надлежно развален и търсената сума от 220 000 лв. не се дължи поради и което е отхвърлил предявения иск и в тази част на претенцията. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане правните въпроси от значение за спора: задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстаиционния съд, допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстаиционния съд на основание чл. 272 от ГПК, длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба, задължен ли е въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 от ГПК, как следва да бъдат анализирани от съда показанията на свидетелите, за които има съмнения в обективността му, как следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, необходимо ли е да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, защо следва да се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката, или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката, е релевантно за измамата, като основание за унищожаване на сделката, от значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване, когато страната е изпълнила задължението си по договора разполага ли с правата по чл.82 и чл.55 ЗЗД. Позовава се на решения на състави на ВКС по приложението на чл.12, чл.235 ГПК, чл.172 ГПК и чл.29 ЗЗД.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че по въпросите касаещи задължението на съда да постанови решението си, след като е определил предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да изследва всички доказателства по делото, е налице основание по чл.288, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд следва да постави на самостоятелна оценка и да обсъди в пълнота обстоятелства от значение за спора, включително и дали към момента на сключване на договора за цесия за цесионера са преминали действително притежавани от цедента права до посочения в цесията размер, тъй като спазването на процесуалните правила уредени в чл.12, чл.235 ГПК е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт. По процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 172 ГПК: В практиката на Върховния касационен съд последователно е застъпвано разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. Съдът може да възприеме тези показания за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля, въпреки възможната му заинтересованост. Обжалваното решение е съобразено с горните правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания относно релевантните за спора факти. По поставените въпроси за значението на мотивите на страната по сделката като основание за унищожаване на сделката поради измама, както и въвеждането в заблуждение за вида, характера, съдържанието и правните последици на сделката релевантни ли са като основание за унищожаване на сделката при иск по чл. 29 ЗЗД настоящият съд намира, че е налице установено практика. Същата е намерила израз в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 19.01.2015 гр. д. № 1930 по описа за 2014 г., III г. о. на ВКС, в което е прието, че за фактическия състав на чл. 29 ЗЗД имат значение (относими са) доказателствата за личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Посочено е, че измамата, включително и по гражданското право, се установява само по съдебен ред - чрез иск или възражение (арг. от чл. 32 ЗЗД), както и че личността на страната по договора, която твърди измамата, е обстоятелство, годно да обоснове или да изключи възможността точно тя да бъде въведена в заблуждение. Прието е, че за успешното провеждане на насрещно доказване относими са доказателствата за качествата, опитността и знанията, които личността проявява в сходни житейски ситуации, близки до тази, в която е сформирана погрешната представа. В случая не е налице отклонение от посочената казуална практика на ВКС, доколкото преди сключването на сделката цедентът е имал възможност да се запознае с цялата документация(включително и изпълнителното дело) касаеща вземането предмет на договора и не са констатирани действия на цесионера, с които да е въвел в заблуда цедента. С оглед на така изложените съображения настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение само по иска за връщане на сумата 220 000 лева, платена цена по договор за цесия от 09.07.2018г., а не следва да се допуска касацинно обжалване на решението в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.29 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Предвид изложените съображения, съдът