Определение № 11750 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Н. С. от гр. Русе против Определение № 2794 от 16.10.2025 год., постановено по КАНД № 532/2025 год. по описа на Административен съд – Русе. Заявено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за необжалваемост на предходно постановеното Определение № 2533/18.09.2025 год. по същото дело. По мнение на оспорващия, неправилно съдът е посочил, че в случая не се нарушават правата на жалбоподателя, доколкото подаденото искане за възобновяване на съдебните производства е мотивирано с различно правно основание, което искане е подкрепено с различно и ново писмено доказателство. Заявени са и конкретни възражения по мотивите на съда за нарушаване на разпоредбата на чл. 212, ал. 3, във вр. с чл. 231 от АПК, относно съдържащи се в жалбата обидни думи. В този смисъл е заявено, че думите „както нагло лъжат“ не са непристойни или неприлични. Противно на приетото от съда, частният жалбоподател твърди, че жалбата му не съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. Развити са и доводи по същество, относно основателността на искането за възобновяване. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение за прекратяване на производството и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна с право и интерес от оспорването, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е основателна. От фактическа страна се установява, че производството е образувано по искане от С. Н. С. с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ЗАНН за възобновяване на производствата по КАНД № 812/2024 год. по описа на Административен съд – Русе и АНД № 51/2024 год. по описа на Районен съд – Русе. Така формулираното искане е било адресирано до Върховен административен съд (ВАС), като с Разпореждане от 30.07.2025 год. на председателя на седмо отделение на ВАС, същото е изпратено на Административен съд – Русе, където е образувано административно дело № 532/2025 год. по описа на съда. С Определение № 2533/18.09.2025 год., касационен състав на Административен съд – Русе е прекратил производството по адм. дело № 532/2025 год. В мотивите на този съдебен акт е прието, че искането е недопустимо, доколкото, след служебно извършена проверка е установено, че същото искане за възобновяване на КАНД № 812/2024 год. на Административен съд – Русе е било предмет на АНД № 418/2025 год., което с Определение № 2083/09.07.2025 год. е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд. В този смисъл, съдът е формирал извод за недопустимост на образуването на две административнонаказателни дела с един и същ предмет, поради което, второто дело следва да се прекрати. Така мотивиран, Административен съд – Русе е прекратил разглеждането на АНД № 532/2025 год., като е посочил, че определението е окончателно. Така постановеното Определение № 2533/18.09.2025 год. по адм. дело № 532/2025 год. на Административен съд – Русе е оспорено от С. С. с частна жалба, адресирана отново до ВАС. С оглед на това, с Разпореждане по входящ № 19963/06.10.2025 год. от 07.10.2025 год., председателят на седмо отделение на ВАС е изпратил частната жалба до Административен съд – Русе за проверка и администриране, съгласно чл. 213а от АПК. В мотивите на разпореждането е посочено, че в нарушение на чл. 211, ал. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, частната жалба е депозирана директно пред ВАС без да е администрирана и без да е окомплектована с административното дело, по което е постановен обжалвания съдебен акт. След получаване на частната жалба, Административен съд – Русе е постановил оспореното в настоящото производство Определение № 2794/16.10.2025 год. по адм. дело № 532/2025 год., с което е върнал частната жалба на С. Н. С.. При постановяване на този правен резултат, съдебният състав е приел, че частната жалба е недопустима, доколкото оспореното с нея Определение № 2533/18.09.2025 год. е окончателно и не подлежи на оспорване, а също така е налице и нарушение на чл. 212, ал. 3, във вр. с чл. 231 от АПК, доколкото според съда, същата съдържа нецензурни думи или обиди, а съгласно чл. 212, ал. 3 от АПК, такава жалба се оставя без разглеждане, като недопустима. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира частната жалба за основателна, а оспореното с нея определение за недопустимо. В случая, предмет на оспорване е било Определение № 2533/18.09.2025 год., постановено по адм. дело № 532/2025 год. по описа на Административен съд – Русе. Доколкото с това определение се прекратява производството по делото, същото попада в категорията съдебни актове по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, оспорването е подлежало на разглеждане от тричленен състав на Върховния административен съд. С оглед на това и доколкото частната жалба е била депозирана директно пред ВАС, с разпореждане, председателят на седмо отделение на ВАС е изпратил частната жалба до Административен съд – Русе за администриране и окомплектоване с делото. В разпореждането липсва указание за извършване на проверка, относно допустимостта, респ. основателността на оспорването. В случая, в нарушение на разпоредбата на чл. 217, ал. 1, във вр. с чл. 236 от АПК и в нарушение на разпореждането на председателя на седмо отделение на ВАС, първоинстанционният административен съд се е произнесъл по допустимостта на частната жалба. По изложените съображения, оспореното определение на Административен съд – Русе се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили, а делото следва да се върне на първоинстанционния административен съд за администриране, в т.ч. и по изпълнение на задължението по чл. 232 от АПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,