Определение № 7944 от 16.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6304/2025 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия16.07.2025 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение 07.05.2025г. на Върховен административен съд, тричленен състав по адм. дело № 2533/2025г. и връща делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на подадена касационна жалба. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА Не съм съгласна с мнозинството от състава, поради което подписвам определението с особено мнение. Считам, че частната жалба на И. Д. Д. – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ срещу протоколно определение от 07.05.2025 г. постановено от Върховен административен съд по адм. дело № 2533/2025 г. е недопустима, защото е подадена от страна, която не е участвала в производството по адм. дело № 2533/2025 г. по описа на ВАС и чийто права и законни интереси не са засегнати от постановения съдебен акт. С протоколното определение от 07.05.2025 г. което се обжалва, е оставена без разглеждане касационната жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, а не на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, поради което последният няма активна процесуална легитимация да обжалва съдебен акт, на който не е адресат и който не го засяга. Не споделям мнението на мнозинството от състава, че правният интерес на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да подаде частната жалба, по която е образувано настоящото производство, се обосновава от това, че той е задължителна страна, а правото му на участие е било нарушено, тъй като не е бил конституиран като страна и не е бил призован за откритото съдебно заседание на 07.05.2025 г. Дори и да беше конституиран (единствено възможно като ответник в производството, наред със С. К., за която съдебният акт е благоприятен), това не променя извода, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не може да оспорва прекратяването на съдебното производство образувано по касационната жалба на друг правен субект – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Допуснатите от съда процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателства за представителната власт на подалия жалбата адвокат по отношение на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, не могат да се разглеждат в настоящото производство, доколкото частната жалба не е подадена от страната, чиято касационна жалба е оставена без разглеждане. На основание чл. 215, т. 1, вр. чл. 236, чл. 159, вр. чл. 236, вр. чл. 228 АПК считам, че частната жалба на И. Д. Д. – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ следва да се остави без разглеждане, а производството по адм. дело № 6304/2025 г. по описа на ВАС да се прекрати. За пълнота, предвид изложените в частната жалба съображения и мотивите на мнозинството от състава, следва да отбележа, че при постановяване на обжалваното протоколно определение от 07.05.2025 г. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Касационната жалба, по която е образувано адм. дело № 2533/2025 г. по описа на ВАС и която е оставена без разглеждане с протоколно определение от 07.05.2025 г., е подадена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ срещу Решение № 27615/18.12.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6960/2024 г. В касационната жалба касационният жалбоподател е ясно и недвусмислено посочен - Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Подалият касационната жалба адвокат е бил упълномощен да представлява само изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, но не и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Поради това Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г., в което е прието, че касационна или частна жалба, подадена чрез процесуален представител (по закон или по пълномощие), който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл.210, ал. 2 АПК, е нередовна, е неприложимо. В случая адв. Спасов е бил упълномощен да представлява само изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и този факт не е спорен. При изрично посочване в касационната жалба кой е касационният жалбоподател, при липсата на упълномощаване на процесуалния представител да представлява както административния орган, издал административния акт, така и юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, за съда не е възникнало задължение да оставя касационната жалба без движение, като нередовна, за уточняване от чие име адв. Спасов е подал касационната жалба. Служебното начало на което се позовава частният жалбоподател, не задължава касационната инстанция, при липсата на съмнения кой е подател на касационната жалба, както е в конкретния случай, да дава указания кой има право на касационна жалба, как да упражнява това право, още по-малко да дава указания кой следва да е подател на касационната жалба. Вярно е, че съдът е следвало да даде указания за представяне на доказателства, че подалият жалбата адвокат е надлежно упълномощен да представлява Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, но както се посочи по-горе допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила по отношение на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не могат да се разглеждат в настоящото производство. Дори и да бяха дадени указания за представяне на пълномощно за представителната власт на адв. Спасов по отношение на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и такова пълномощно да беше представено, това пак нямаше да доведе до ситуация, в която да е приложимо Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г., както е посочено в мотивите на мнозинството от състава. Това е така, защото изначално липсва едновременно упълномощаване на един процесуален представител от административния орган, издал административния акт и от юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта и такова пълномощно не се намира в кориците на делото, т. е. вече да е било представено по делото, а тълкувателното решение е постановено по повод констатирана противоречива съдебна практика в тези случаи. По изложените съображения подписвам определението с особено мнение. Мария Николова
Мотиви
Производство по реда на чл. 213а, ал. 7, връзка с ал. 8, ал. 6, т. 2 и чл. 215, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от И. Д. Д. в качеството й на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, със служебен адрес и адрес за връчване гр. София, [улица], БУЛСТАТ[номер] срещу протоколно Определение от 07.05.2025г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение по адм. дело № 2533/2025г. С него се оставя без разглеждане касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ против Решение № 27615/18.12.2024г. на Административен съд – София – град по адм. дело №6960/2024г. и се прекратява производството по нея. Поддържа се в частната жалба, че определението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, с искане за отмяната му. Изразяват се в това, че съдът е следвало да установи, че касационната жалба е нередовна, поради което е следвало да я остави без движение за установяване от кого е подадена, като правилното конституиране на страните е задължение на съда, съгласно разпоредбата на чл. 154 АПК. Процесуалният представител, подал касационната жалба има двойно качество на представляващ изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и юридическото лице в структурата на което се намира органът, издал административния акт. В случая е приложимо ТР 1 от 21.01.2022г. по т. д. № 4/2019г. на ОСС1 и 2 колегия на ВАС за изпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 АПК за съдействие на страните за отстраняване на формални неточности и непълноти. Ответникът, С. К., чрез процесуален представител адвокат С. Р. Манев-САК, взема становище в писмен вид за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на касационната проверка е определение на Върховен административен съд, с което се прекратява касационно производство, образувано по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ срещу решение на първата инстанция със страни изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ в качеството на ответник и С. К. в качеството на жалбоподател срещу Заповед № РД-10-119.06.2024г., издадена от изпълнителния директор за налагане на дисциплинарно наказание, която заповед е отменена с решението на административния съд. Касационната жалба е оставена без разглеждане от тричленен състав на Върховен административен съд с мотивите, че касационната жалба е подадена от страна, която не е участвала в първоинстанционното производство, в което страна е изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ а не Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Така постановеното определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първата инстанция, страната изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е представлявана от адвокат Спасов по силата на пълномощно, приложено на л. 526 от делото, което важи за всички инстанции до приключване на делото, включително и да получава книжа и съобщения по делата. Касационната жалба, подадена от адвокат Спасов, е от името на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от която страна той няма пълномощно. По подадената касационна жалба е уведомен изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор л. 9, да внесе държавна такса, същата е внесена от адвокат Спасов в качеството на процесуален представител на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за която страна няма пълномощно, и за заседанието на 07.05.2025г. страната Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е уведомена чрез адвокат Спасов, за която страна няма пълномощно и не може да получава книжа по делото. В заседанието, проведено на 07.05.2025г. адвокат Спасов е заявил че е подал касационната жалба от името на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". При това положение съдът е оставил без разглеждане касационната жалба и прекратил производството по делото при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При подадена касационна жалба, председателят на отделение във ВАС проверява редовността и допустимостта на жалбата, което задължение има и съставът, разглеждащ делото във всеки един момент. В настоящият случай е налице касационна жалба, подадена от страна, която не е участвала в съдебното производство пред първата инстанция, подадена е от процесуален представител без представено пълномощно, с което са нарушени изискванията на чл. 212 и чл. 213, т. 3 АПК, пълномощното да бъде приложено с жалбата. Това е налагало оставяне на касационната жалба без движение с указание да бъде представено пълномощно за адвокат Спасов да представлява Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Ако такова пълномощно бъде представено, ще е налице редовна жалба в хипотезата на Тълкувателно Решение № 1 от 21.01.2022г. на ВАС по т. дело № 4/2019г., според което, касационна жалба, подадена от процесуален представител/по закон или по пълномощие/, който има представителна власт както за административния орган, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство, извън случаите на чл. 210, ал. 2 е нередовна. Следва в такъв случай указания от съда да се уточни от кого е подадена касационната жалба. Наред с това, съдът следи служебно за страните на основание чл. 154 АПК, приложим в касационното производство на основание на основание чл. 228 АПК. Страните в касационното производство, включват и страните в първата инстанция. При изпълнение на това задължение е следвало да бъде конституирана като страна в касационното производство в качеството на ответник или заинтересована страна изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Това не е направено, като тази задължителна страна, участвала в първата инстанция не е и била уведомена за съдебното заседание, проведено на 07.05.2025г. Това определя и правният интерес изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да подаде настоящата частна жалба против определението за прекратяване на производството, в което той е задължителна страна, а правото му на участие е било нарушено. Ако това е било направено, техническото объркване с правни последици относно страните и процесуалното представителство е щяло да бъде преодоляно и без приложението на ТР 1 от 21.01.2022г. по т. д. 4/2019г. на ВАС. Формално настоящият случай не попада в хипотезата на Тълкувателното решение, поради преждевременното прекратяване на производството. Съдебното производство се образува и следва от редовна, жалба, конституиране на страните и преценката за допустимост на жалбата, която преценка може и следва да се преценява от съда във всеки един момент от производството. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд и състав от стадия на подадена касационна жалба за продължаване на съдопроизводствените действия по нея. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 8 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия
Цитирани разпоредби
13- чл. 215, т. 1
- чл. 154 АПК
- чл. 210, ал. 2 АПК
- чл. 213, т. 3 АПК
- чл. 213, ал. 8 АПК
- чл. 228 АПК
- чл. 9, ал. 4 АПК
- чл. 159
- чл. 171, ал. 4
- чл. 210, ал. 2
- чл. 212
- чл. 213, ал. 7
- чл. 236