Определение № 360 от 13.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 363/2012 г.

Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Арсенал АД-К. против определение № 1768/19.12.2011 г. по гр.д. № 732/2008 г. на Пловдивски АС, с което, на основание чл.248 ГПК, частният жалбоподател е осъден да заплати на А. АД в н.-София сумата 30 477.21 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете. Присъдените разноски включват 27 837.21 лв. минимален размер на адв.възнаграждение и 2 640 лв. разноски за вещо лице. Частният жалбоподател не е взел предвид и последващо определение № 467/23.03.2012 г., с което по реда на чл.247 ГПК, е допусната следната поправка в обжалваното определение: 1. В мотивите сумата на дължимото адв.възнаграждение да се счита 3 368.72 лв., 2. В диспозитива общия размер на дължимите разноски да се счита 6 008.72 лв. Ответното по частната жалба А. АД в н.-София е подало отговор, че същата е неоснователна, но признава, че присъденото адв.възнаграждение не е реално заплатено, тъй като адвоката бил по абонаментен договор. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Основателен е доводът на частния жалбоподател, че съгласно чл.78,ал.1 ГПК само заплатеното възнаграждение за един адвокат се присъжда. И тъй като такова не е заплатено, затова обжалваното определение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено. Доводите за погрешно изчисление на дължимите разноски за вещо лице не следва да се обсъждат, тъй като видно от мотивите на обжалваното определение, Арсенал АД не е взело становище по искането на другата страна, т.е. не е възразило по размера, и това не се оспорва. По изложените съображения, частната жалба е частично основателна. Водим от горното и на основание чл.78 ГПК, ВКС-І т.о.