Решение № 14818 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12083/2016 г.

Решение № 14818 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12083/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. И. против Решение № 1613/09.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2699/2014 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която е отхвърлена жалбата и против Ревизионен акт № 091305747/01.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 799 от 14.08.2014 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 549,46 лева и за 2009 г. в размер на 14 400,96 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи на касатора се свеждат до твърдения, че съдът неправилно не е кредитирал събраните по делото писмени и гласни доказателства за получаването на сумата от 120 000 евро по договори за заем, въз основа на което достигнал до неправилни изводи за невключването на сумата в приходната част на паричните и потоци за 2008 г. и 2009 г. и наличие на основания за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Претендира отмяна на решението и отмяна на РА, в обжалваната му част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - П., чрез юрисконсулт Левова оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението, в обжалваната му част. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № № 091305747/01.04.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 799 от 14.08.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който на В. А. И. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 806,33 лева и за 2009 г. в размер на 24 330,18 лева, ведно със съответните лихви, както и задължения за задължителни осигурителни вноски за 2008 г. и 2009 г. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С обжалваното решение, АС - П. е отменил РА, в частта на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. за разликата над 549,46 лв. до установения размер на задължението от 806,ЗЗ лв. и за 2009 г. за разликата над 14 400,96 лв. до установения размер на задължението от 24 ЗЗ0,18 лв. лв., ведно със съответните лихви за забава, както и изцяло в частта на установените задължения за ЗОВ и отхвърлил жалбата на В. А. И. срещу РА, в останалата част. Предмет на касационна проверка пред настоящата инстанция е решението на АС - П., само в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. А. И. срещу РА относно установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 549,46 лева и за 2009 г. в размер на 14 400,96 лева, ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат, АС - П. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства, съдът е обосновал самостоятелни фактически констатации и правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение установеното превишение на разходите над доходите на ревизираното лице (РЛ) за 2008 г. и 2009 г. Спорни въпроси, във връзка с отхвърлителната част на решението са били въпросите за непризнат приход от изтеглен от съпруга на РЛ ипотечен кредит на 25.04.2008 г., включване в приходната и разходната част на паричния поток на РЛ за 2009 г. суми по получени и върнати заеми на "Е. В. Х." ЕООД и непризнат приход по получени в заем общо 120 000 евро от Х. К. през 2008 г. и 2009 г. По тези спорни въпроси, АС - П. е приел на първо место, че правилно в приходната част на паричния поток на РЛ за 2008 г. не е включена сумата по отпуснат на съпруга и ипотечен кредит на 25.04.2008 г., тъй като сумата не е изтеглена в брой, а е преведена по банков път на 15.05.2008 г. по сметка на "Е. В. Х." ЕООД, в което дружество съдружница са двамата съпрузи И. Посочил е също, че вноските по кредита са погасявани само от съпруга И., поради което и същите не са включени в разходната част на паричния поток на РЛ. На второ место, АС - П. е приел, че правилно приходната администрация е включила в разходната част на паричния поток на РЛ парични заеми предоставени на "Е. В. Х." ЕООД с ПКО № 2/20.02.2009 г. в размер на 30 000 лева и с ПКО № 2/15.05.2009 г. в размер на 210 000 лева, а в приходната част на паричния поток е включила възстановени парични заеми от "Е. В. Х." ЕООД на РЛ с РКО № 3/15.12.2009 г. в размер на 30 000 лева и № 5/15.12.2009 г. в размер на 40 000 лева. Приел е за неоснователни доводите на РЛ, че ПКО и РКО не са подписани от нея, по съображения, че първичните счетоводни документи, каквито са ПКО и РКО са осчетоводени в счетоводството на "Е. В. Х." ЕООД, а РЛ и съпруга и са съсобственици на капитала на дружеството до 30.11.2009 г., а след тази дата, собствеността е прехвърлена на дъщерята на същите. Предоставянето на сумите и частичното им връщане било потвърдено и в обясненията на В. С., в качеството и на управител на "Е. В. Х." ЕООД в периода на извършване на ревизията. И на трето место, АС - П. е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателката за включване в приходната част на паричните и потоци за 2008 г. и 2009 г. на суми общо в размер на 120 000 евро, предоставени в заем от Х. К. на части. В тази насока е изложил съображения, че в хода на ревизията, РЛ не е декларирало в декларацията си по чл. 124, ал. 3 ДОПК получаването на сумите в заем, а такова твърдение е направено за първи път в хода на съдебното производство. Посочил е, че представените едва в хода на съдебното производство полици, договори и разписки за получени общо 120 000 евро от Х. К., както и декларация за опрощаване на заема са оспорени от приходната администрация, като частни документи с недостоверна дата. Приел е, че същите поради късното им представяне са съставени за нуждите на съдебното производство. Отделно от това е изложил съображения, че ако се кредитират представените доказателства за предоставен заем и опрощаването му от заемодателя, то би следвало да е декларирано и обложено погасено задължение чрез опрощаване, а жалбоподателката не твърди и не представя доказателства в тази насока. По тези съображения не е кредитирал с доверие и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. М. С. и С. С. А., от които се установявало, че същите са получавали пари от Х. К. при пътуванията си до Турция и са предавали сумите на жалбоподателката. Поради неоснователност на доводите на жалбоподателката по тези спорни въпроси, съдът не е кредитирал с доверие варианта от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза с включването в приходната част на спорните суми. Въз основа на заключението по назначената ССчЕ, Приложение 1, което е изчислило данъчната основа на годишна база, АС - П. е определил и размера на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г., поради което отхвърлил жалбата на РЛ срещу РА, в частта на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 549,46 лева и за 2009 г. в размер на 14 400,96 лева, ведно със съответните лихви. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - П., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на жалбоподателката. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключението по назначената ССчЕ. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон. АС - П. е установил правилно фактическата обстановка, а правните му изводи относно спорните по делото въпроси се подкрепят от събраните по делото доказателства. В касационната жалба не са изложени доводи относно първите два спорни въпроса за включване в приходната част на паричния поток за 2008 г. на сума по отпуснат ипотечен кредит на съпруга на жалбоподателката и за включване в разходната част на паричния поток на предоставен заем на "Е. В. Х." ЕООД с ПКО № 2/20.02.2009 г. в размер на 30 000 лева и с ПКО № 2/15.05.2009 г. в размер на 210 000 лева. При служебно извършена проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящата инстанция счита, че АС - П. е установил правилно фактическата обстановка, а правните му изводи относно тези спорни по делото въпроси се подкрепят от събраните доказателства. След като сумата по отпуснатия ипотечен кредит безспорно не е изтеглена в брой от съпруга на РЛ, а е преведена по банков път на "Е. В. Х." ЕООД, същата не е разполагаема за семейството на РЛ и правилно дори половината не е включена в приходната част на паричния поток на РЛ за 2008 г. Също така, след като ПКО са осчетоводени като получен заем от РЛ и безспорно установен факта, че през този период жалбоподателката и съпруга и са били съсобственици на капитала на дружеството, в което сумите са внесени, правилно внесените с ПКО № 2/20.02.2009 г. сума в размер на 30 000 лева и с ПКО № 2/15.05.2009 г. сума в размер на 210 000 лева са отчетени като разход. Няма спор също, че частично възстановените на РЛ суми от "Е. В. Х." ЕООД с РКО, осчетоводени от дружеството са включени от приходната администрация в приходната част на паричния и поток за 2009 г. Доводите в касационната жалба на В. А. И. срещу обжалваното решение се свеждат до твърдението, че в противоречие със събраните доказателства съдът не е включил в приходната част на паричните и потоци за 2008 г. и 2009 г. суми общо в размер на 120 000 евро, предоставени в заем от Х. К. на части. Настоящата съдебна инстанция счита доводите за неоснователни и правилен крайния извод на съда, че факта на получаването на заем в размер на 120 000 евро, платен на части през 2008 г. и 2009 г. не се установява от представените по делото писмени и гласни доказателства, поради което сумата от 120 000 евро не следва да намери отражение в приходната част на паричните потоци на РЛ за 2008 г. и 2009 г. Правилно съдът е посочил, че обсъжданата сума от 120 000 евро изцяло или на части не е била заявена от жалбоподателя като приход в писмените и обяснения в хода на ревизията (стр. 306, том 2), както и в декларациите и по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2008 г. и 2009 г. (стр. 586 - 607 от том 3). Това обстоятелство би могло да се приеме като индиция за неполучаването на такъв заем, но при всички случаи се дължи обсъждане на представените в подкрепа на твърдението за получаването на сумите доказателства. В случая, настоящата инстанция констатира, че по делото е представен договор, с превод на български език, сключен на 25.12.2008 г. между Х. К. и В. А. И., в който е посочено, че 120 000 евро се дават в заем и следва да се изплатят в 6 месечен срок. Не са представени доказателства, подписни от заемодателя Х. К. за фактическо предаване на сумата, изцяло или на части, тъй като представената по делото полица от 25.12.2008 г., с превод на български език е подписана от В. И. и трето лице С. М., а представените по делото разписки за приемане и предаване на суми от по 10 000 евро са подписани между РЛ и Р. С. или между РЛ и С. С. А.. Представено е само известие от 25.07.2014 г., подписано от Х. К., че отказва да получи паричната сума от 120 000 евро, предоставена на В. И.. Безспорно посочените писмени доказателства са оспорени при представянето им от процесуалния представител на ответната страна. Тъй като е оспорена истинността на частни документи, които не са подписани от оспорващата страна, съгласно правилото на чл. 193 от ГПК, тежестта да установи истинността им пада върху страната, която ги е представила. За установяване истинността на представените доказателства, жалбоподателката не е ангажирала безспорни доказателства, които да ги потвърждават. Такива биха били доказателства, изходящи от самия заемодател във връзка с установяване на релевантни за спора факти относно възможностите му да предостави заема и фактическото му предоставяне. По искане на жалбоподателката са допуснати и разпитани свидетелите Р. М. С. и С. С. А., от показанията на които се установява, че първия като зет на жалбоподателката и втората, за която не е установено родство са пътували до Турция респективно през 2008 г. и 2009 г., при които пътувания са получавали суми от по 10 000 евро от Х. К., внасяли са ги в страната и са ги предавали на РЛ лично или чрез "тяхното бюро в гр. К.". Следователно с гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство за първи път се цели установяване на механизъм на предаване на паричните суми от Х. К. на свидетелите, внасянето им в страната от Турция без деклариране, тъй като не подлежат на деклариране суми до 10 000 евро и предаването им на РЛ. При липса на писмени доказателства за предаване на сумите от Х. К. на свидетелите С. и А., не може да се счита за потвърден с безспорни доказателства релевантния за спора факт на предаване на сумите от Х. К. както на свидетелите, така и чрез тях на РЛ. Наред с това по делото не са представени доказателства за факта на внасяне на сумите от Турция в страната от свидетелите. Действително не подлежи на деклариране пред митническите органи вноса на суми до 10 000 евро, но житейски неоправдано е да се предположи, че при пътуването и преминаване на границата от Турция за България свидетелите не са носили лични дребни суми, в който случай е следвало да декларират цялата сума по вноса надхвърляща 10 000 евро. С оглед което настоящата инстанция счита, че показанията им освен, че не потвърждават верността на представените доказателства за предоставен заем именно от лицето Х. К., не следва да се кредитират с доверие като предубедени, неподкрепени с писмени доказателства и логически неиздържани. В допълнение следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства за възможността на Х. К. да предостави в заем сума в размер на 120 000 евро. Тъй като твърдението за предоставен заем е направено за първи път в хода на съдебното производство, а представените във връзка с това твърдение писмени доказателства са оспорени от приходната администрация, в тежест на жалбоподателката е било установяването с допустими доказателства както възможността на заемодателя да предостави заем в размер на 120 000 евро, така и фактическото предаване на сумата. При липса на каквито и да е доказателства относно възможностите на заемодателя да предостави сумата и липса на годни доказателства за фактическото и предаване, правилно първоинстанционния съд е приел за недоказано твърдените на жалбоподателката, че е получила приходи през 2008 г и 2009 г. общо в размер на 120 000 евро по договор за заем с Х. К., поради което правилно твърдяната сума не е включена в приходната част на паричните и потоци. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция счита, че оспореното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, в оспорената част. Разноски за касационното производство на страните не следва да се присъждат, тъй като касационната жалба на В. А. И. е неоснователна, а от страна на ответника по касация липсва претенция за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,