Определение № 1132 от 23.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1558/2023 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Постъпила е молба от ЗД „Лев инс“ АД, с която излага обстоятелства, че е постановена присъда, потвърдена от въззивния съд и съответно от Върховния касационен съд. Съгласно решението на ВКС, Д. А. бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение, касаещо причиняване на съставомерни последици по отношение на М. Д..С решението на ВКС не била установена причинна връзка между допуснато нарушение на правилата за движение на подсъдимия и причинения общественоопасен резултат. Твърди, че това съдебно решение е ново доказателство относно обстоятелства, настъпили след постановяване на съдебно решение по гр.д. 4808/13 г., СГС, I-2 състав, което било влязло в законна сила. С посоченото решение на гражданския съд, молителят, ЗК „Левинс“ АД в качеството му на гарант, на основание договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност“ по отношение на управляващия л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. [рег.номер на МПС], Д. А., бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени на М. Г. Д. в пътно-транспортно произшествие на 18.5.2021 г. на автомагистрала Т.. След като било постановено посоченото решение по нохд 803/19 г. на ВКС, счита, че е налице ново обстоятелство, което е от значение за изхода на спора на посоченото гражданско дело – решение на въззивния съд, по в.гр.д. 5182/15, САС, ГК. Излага обстоятелства, че при постановяване на решението по посоченото гражданско дело, присъдата на наказателния съд не била взета предвид. Поради това, че на молителя е станало известно решението на наказателния съд, счита, че това е ново обстоятелство, което не е могло да му бъде известно до приключване на производството пред гражданския съд, е от значение за изхода на спора. Поради това и на основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, счита, че решението на гражданския съд следва да бъде отменено. Ответникът М. Г. Д. не изразява становище по искането. До същата е изпратен препис от молбата на молителя, като е депозиран отговор от адвокат В. О. на 18.08.2023 г, за когото няма учредена надлежно представителна власт за производството по чл. 303 от ГПК. Едновременно с това са постъпили сведения от длъжностното лице призовкар, обслужващо адреса на М. Д., че по „сведения на дъщеря й Галина“, лицето е починало през 2021 г. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съгласно чл. 305, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. С оглед указанията на съда, молителят е посочил, че решението на наказателния съд му е станало известно на 22.02.2021 г., когато е получил копие от служба „Архив на ВКС“. Освен това, видно от отбелязване върху присъдата, преписът е заверен на 22.02.2021 г. На 26.11.2019 г. е издаден бюлетин и карта. Предвид посоченото твърдение относно датата, на която на молителя е станало известно посоченото обстоятелство, за което се твърди, че е новоузнато, следва да се приеме, че подадената молба за отмяна на 12.07.2023 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, е подадена след предвидения в чл. 305, ал.1, т. 1 от ГПК, срок - три месеца след узнаване на обстоятелството. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на молителя да иска отмяна. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без разглеждане молбата. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България