Решение № 5140 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12423/2018 г.

Решение № 5140 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12423/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1843/16.08.2018 г. по адм. д. № 1398/2018 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-16001316004942-091-001/03.02.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като бъде отхвърлена жалбата против РА и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 3400 лв. Ответникът по касационната жалба "Гаро" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001316004942-091-001/03.02.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която за периода м. 7, 9 – 10. 2011 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури на "Ем Си Ем груп 209" ЕООД общо 7017, 67 лв с лихви, за. м. 9. 2014 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури на "Стела комерс-ММ" ЕООД общо 2464, 39 лв. с лихви, за 2011 г. е определен допълнителен корпоративен данък 11 378, 87 лв. с лихви и за 2014 г. е определен корпоративен данък за разликата от 18, 91 лв. до 5331, 43 лв. със съответните лихви, като жалбата в останалата й част е отхвърлена. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и представената счетоводна отчетност не позволява да бъде определена данъчната основа на данъчните задължения. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице в частта по ЗДДС за м. 7, 9-10. 2011 г. и м. 9. 2014 г. по фактурите на "Ем Си Ем груп 209" ЕООД и "Стела комерс-ММ" ЕООД. Правилно е преценена допустимостта и доказателствената стойност на представените приемо-предавателни протоколи и складови разписки, данните в които се потвърждават от показанията свидетелите Денева – технолог и Калоферов – общ работник, които са извършвали разтоварването на стоките при доставката им по стокови разписки и търговски документ за всяка партида, който се отразява в дневника на св. Денева. Показанията на свидетелите се потвърждават от представеното писмо от Българска агенция по безопасност на храните, упражняваща контрол върху дейността на ревизираното лице, според което при извършвания периодичен контрол върху дейността на "Гаро" ЕООД не са констатирани нарушения и не са налагани санкции. Обосновано съдът се е позовал на трайната практика на СЕС, която позволява да не се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя на стоки по осъществени доставки, когато е установено, че е знаел, че доставчикът извършва данъчна измама. По делото не са събрани доказателства за знание на ревизираното лице за извършена от двамата доставчици измама, поради което правилно съдът е приел, че по осъществени доставки от посочените две фирми няма основание да не се признае правото на приспадане на данъчния кредит. Правилни са изводите на съда за неправилно приложение на чл. 122, ал. 1, т. 4 и чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на данъчната основа по ЗКПО за 2011 г. и 2014 г., като е увеличен финансовия резултат на дружеството за двете години със 142 214, 13 лв за 2011 г. и с 53 125, 18 лв за 2014 г., представляващи червени салда по сметка 501-каса, които са укрити приходи според РА и РД. Обосновано съдът е кредитирал оспореното заключение на счетоводната експертиза, което е обосновано и компетентно, изготвено след подробни проверки в счетоводството на ревизираното лице на приходите и задълженията за 2011 г. и 2014 г. Вещото лице е дало заключение, че установените червени салда по сметка 501-каса към 31. 12. на двете години се дължат на счетоводни операции, взети без първични счетоводни документи, целящи неплатените задължения в този размер към доставчици да се отнесат като задължение в сметка на собственика 117-Други резерви, с което в годишния финансов отчет не се показват задълженията към доставчиците. Правилен е изводът на съда, че нередовните счетоводни записвания не са основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, след като не са анализирани в РА и РД приходите на дружеството и не е установено допуснатите счетоводни грешки да се отразяват на финансовия резултата, в който смисъл е заключението на вещото лице счетоводител и не е установено да са свързани с укрити приходи от дружеството. Вещото лице е дало заключение, че задълженията към доставчиците, налични в края на всяка година, са изплащани през м. 1 на следващата година. Би имало укрити приходи, ако задълженията към доставчиците са платени, без дружеството да е разполагало със средства за това, каквито обстоятелства по делото не са установени. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразно увеличение на финансовия резултат за двете години със сумите по сметка 501-каса в червено, които не се дължат на укрити приходи, а на необосновани счетоводни операции, довели до счетоводни грешки, които са поправими по ЗКПО. Доводите за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Доказателства са обсъдени подробно и правилно е преценена от съда доказателствената им стойност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника 1666, 67 лв разноски за касационната инстанция, в които не се включва начисления данък върху добавената стойност, тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС и има право да ползва данъчен кредит в размер на начисления данък. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,