Определение № 43 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4262/2018 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 98288/ 17.07.2018 г. от “Ин-80“ ЕООД с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 642/ 23.03.2017 г. по гр.д. № 5324/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. Молителят твърди, че решението е неправилно, а противоречи на друго, също влязло в сила решение от 05.01.2015 г. по гр.д. № 3582/ 2005 г. на Софийски градски съд. От ответниците по молбата Министерство на вътрешните работи на Република България (МВР), Спортен клуб Л., „Спарта 2000“ АД, „Столична община, „Софийски имоти“ ЕАД, и „София Сити Къмпани“ АД не постъпват писмени отговори. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата с допустим предмет. С определение № 443/ 17.05.2018 г. по гр.д. № 905/ 2018 г. на ВКС, IV-то отд. не е допуснато касационно обжалване на първото решение. С определение № 675/ 26.05.2015 г. по гр.д. № 2354/ 2015 г. на ВКС, IV-то ГО не е допуснато касационно обжалване на другото решение. Следователно и двете решения са влезли в сила, съответно на 17.05.2018 г. и на 26.05.2015 г. (чл. 296, т. 3 ГПК). Спазен е 3-месечният срок по чл. 305, т. 4 ГПК. Той е с начало 17.05.2018 г., а към 17.07.2018 г. не е изтекъл. Молбата е от процесуално легитимирана страна. Подадена е от ответника по осъдителното решение (това, което молителят счита за неправилното), а твърди, че той и ищецът по това решение са обвързани от силата на пресъдено нещо на другото решение. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на молбата за отмяна, а дали твърденията на молителя са годни да покрият основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е въпрос по същество. При тези мотиви, съдът