Решение № 7760 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1627/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на П. Л. П., [ЕГН], с постоянен адрес в София, [жк], [адрес], подадена чрез адв. В. Кирилова, срещу Решение № 23304 от 13.11.2024 г., постановено по адм. дело № 4100 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 29 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), е отхвърлена жалбата на П. Л. П. против Решение № 2-2039/21.02.2022 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, в която е установена и обявена принадлежността на лицето към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Наред с това жалбоподателят е осъден да заплати на Комисията сумата от 300, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател възразява, че решението, предмет на контрол, е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение като разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 4100/2024 г. по описа на Административния съд София-град е образувано след връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд от Върховния административен съд, който със свое Решение № 4235/08.04.2024 г. по адм. дело № 9076/2023 г. е отменил Решение № 6970/21.11.2022 г. по адм. дело № 2493/2022 г. по описа на Административния съд София-град, поради допуснато от този съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на своевременно направено и допустимо по закон искане за откриване на производство по оспорване истинността на официални документи. Съдебното производство е образувано по подадена от П. жалба против Решение № 2-2039/21.02.2022 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, в която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът е установил от фактическа страна, че с писмо, Председателят на Комисията изискал от кмета на Община Сливница списък на лицата, заемали или заемащи длъжността [заличен текст], както и на кметските наместници, с оглед извършване на проверка по ЗДРДОПБГДСРСБНА на всички лица, заемали или заемащи тези публични длъжности, считано от 10.11.1989 г. В отговор, кметът на Община Сливница е изпратил списък на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 18 ЗДРДОПБГДСРСБНА, сред които фигурира и името на жалбоподателя, заемащ длъжността [заличен текст] от 2013 г. до момента на изпращане на информацията. На заседание на Комисията, проведено на 21.02.2022 г., за което е съставен Протокол № 07 от същата дата (л. 63-67, пак там), при наличие на кворум, са разгледани документи за установяване на принадлежност на лица по чл. 3, ал. 1, т. 18 ЗДРДОПБГДСРСБНА. След обсъждане и гласуване с 6 гласа „ЗА“ от присъствали шест членове на Комисията, е прието оспореното пред първата инстанция решение за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на П. Л. П., в което е посочено, че лицето е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност, [заличен текст] от полк. К. К. Ф. на 04.01.1984 г., регистриран на 10.01.1984 г. с [заличен текст]. Документите, въз основа на които е установена принадлежността, са: регистрационна бланка; разходен документ, отчетен от щатен служител; документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в дело Ф. 1, а.е 4535; регистрационен дневник; картони, Образец 1 – 2 бр. и картон, Образец 3. В хода на съдебното производство пред първата инстанция е уважено искането на П. за оспорване по реда на чл. 193 ГПК на архивни документи, въз основа на които е установена принадлежността му, като е допусната, извършена и приета (без оспорване от страните) съдебно-графическа експертиза – от л. 27 до л. 44 от първоинстанционното дело. При така установената фактическа обстановка, съдът е преценил допустимост, но неоснователност на първоинстанционната жалба. Приел е, че Решение № 2-2039/21.02.2022 г. на КРДОПБГДСРСБНА в обжалваната част е издадено от компетентен по смисъла на чл. 9, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА орган, при наличието на изискуемия по Закона кворум, е в законоустановената писмена форма, има предписаното по чл. 29, ал. 2, т. 2 от Закона съдържание, вкл. съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Обосновал е извод, че при приемането му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място съдът е обсъдил материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Приел е, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от Закона и решението на Комисията, с което завършва това производство, имат регистрационен характер. Мотивирал се е, че това решение не създава нито права, нито задължения за лицето, за което има данни, че е сътрудничило на посочените органи, а само удостоверява наличието на конкретно обстоятелство – принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност или лицето, което се е възползвало от правата си по чл. 31 от Закона към съответните държавни служби. Счел е, че правомощията на Комисията, визирани в ЗДРДОПБГДСРСБНА, се свеждат само до констатиране, въз основа на документите, посочени в чл. 25 от същия на факта на принадлежност на съответното лице към органите по чл. 1 от Закона. Като се позовал на приетите по делото писмени доказателства и на заключението от приетата по делото съдебно-графическа експертиза, която кредитирал като компетентно изготвена, съдът е приел, че принадлежността на първоинстанционния и касационен жалбоподател към Държавна сигурност, като секретен сътрудник, е установена по безспорен начин. Обсъдил е чл. 15 и чл. 22 от Инструкция № І-20 от 20.01.1978 г. за оперативния отчет на Държавна сигурност. Преценил е, че оспорените картони, Образец 1 и Образец 3 следва да съдържат подпис на оперативния работник, като не е задължително да е посочено името му. Счел е, че двата документа в качеството им на официални такива, съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно действалата по време на създаването им нормативна уредба. Приел е, че картони Образец 1 и 3, както и регистрационната бланка, съдържащи се в административната преписка, покриват легалната дефиниция за „документ“ по § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Отхвърлил е възражението на П., че в административната преписка липсват архивни документи, които носят подписа му. Посочил е, че изброяването в чл. 25, т. 3 от Закона на документите, съдържащи се в информационните фондове по чл. 2 от същия, въз основа на които документи се установява принадлежност, като секретен сътрудник, е неизчерпателно и алтернативно. Позовал се е на приетото по Решение № 4 от 26.03.2012 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 14/2011 г. Обосновал се е, че архивните документи, въз основа на които е установена принадлежността на П. към Държавна сигурност, съдържат единна, непротиворечива и достатъчна информация за наличието на регистрирана принадлежност на лицето. Допълнил е, че за Комисията липсва законово вменено задължение да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение № 2-2039/21.02.2022 г. на КРДОПБГДСРСБНА в обжалваната част. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е правилно и не страда от наведените от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната му от касационната инстанция. Принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на документи, съдържащи се в съответните информационни фондове по чл. 2 от Закона. Законодателят в разпоредбата на чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА е определил вида и характера на документите, които са различни според вида дейност и които следва да се вземат предвид при приемане на решение от Комисията за обявяване на принадлежността на едно лице към структурите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА законодателя е изброил документите въз основа на които може да се установи принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона, като секретен сътрудник. Нормата в посочената разпоредба не въвежда законово изискване за наличие на определени брой документи, за да се установи тази принадлежност. Достатъчно е документите, въз основа, на които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25, т. 3 и да отговарят на легалната дефиниция за „документ“, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Закона. Това условие, в конкретния случай е налице, както правилно е преценил и приел първоинстанционният съд. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е опорочено поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалния закон. След връщане от касационната инстанция на адм. дело № 2493/2022 г. на първоинстанционния съд и образуване на съдебното производство, в което е постановено решението, предмет на контрол в настоящото производство, съдът не е създал пречки за провеждане на оспорването на истинността на документите, намерени за жалбоподателя в информационните фондове. С Протоколно определение от 05.06.2024 г. е открил производство по оспорване на истинността на Картон, Образец 1 (л. 22 и л. 23 от адм. дело № 2493/2022 г. на Административния съд София-град), Картон, Образец 3 (л. 24, пак там) и Регистрационната бланка на л. 38 от същото дело. Съгласно чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Както е предвидено в чл. 194, ал. 1 ГПК, съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В случая, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е направил единствено искане за извършване на съдебно-графическа експертиза, чието заключение има значение за опровергаване на авторството на представените документи. По делото не са ангажирани доказателства, с които жалбоподателят да докаже възраженията си, повторени и в касационната жалба, че за него е налице „регистрация като агент с картонче“, т.е., че документите, които са източник на информацията са с неистинско съдържание. След като жалбоподателят не е доказал с допустими доказателствени средства, че обстоятелствата, вписани в съдържанието на документите, установени от Комисията, не отговарят на действителността, за съда не е налице основание да не ги кредитира. При съпоставката на съдържанието на различните архивни документите, послужили като основание за издаване на оспореното решение на Комисията не се установи противоречива информация. Вярно е, че в установените архивни документи не се съдържа подпис на жалбоподателя, нито документ, изходящ от него, но както вече се посочи, редакцията на разпоредбата на чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА не изисква кумулативното наличие на изброените документи. Нормата не създава задължение за Комисията и за извършване на анализ на откритите документи по въпроса - доколко те свидетелстват, за активна, осъзната дейност от лицето, за което се отнасят. В този смисъл са и мотивите в Решение № 4 от 26.03.2012 г. на Конституционния съд по конст. дело № 14/2011 г., съгласно което ЗДРДОПБГДСРСБНА „предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. Законодателят използва понятието „принадлежност“, което означава качество на някой да бъде част от състава на нещо. Той не възлага на комисията правомощие да прави оценка на лицата, за които установява принадлежност при извършената проверка по наличните документи. Комисията не извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения.“ Доводите на касатора, че не е извършвал дейност като секретен сътрудник са ирелевантни. Настоящият съдебен състав споделя изразените съображения от Върховния касационен съд в Определение № 610 от 11.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5127/2013 г., че в потвърждение на извода, че предмет на правно регулиране на ЗДРДОПБГДСРСБНА е установяване и обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 от закона към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА въз основа на документите в информационните фондове, но не и установяване на реална конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби, е и изменението на закона съгласно ДВ, бр.103/2012 г., с което е отменен чл. 24, според който принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1. Съгласно сега действащата редакция на закона, за да се установи принадлежност към органите по чл. 1, не е необходимо наличието на реална конкретна дейност на лицата по чл.3 в полза на посочените служби. По изложените съображения, решението на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на П. П. срещу административния акт, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Следва обаче да бъде уважена претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, което касационната инстанция определя в минималния размер по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно евровата равностойност на 200, 00 лв. или 102, 26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия