Определение № 331 от 06.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Ищцата по делото Г. Й. С. е подала молба с вх. № 6225/05.07.2019г. по описа на ВКС за допълване на решение № 79/07.06.2019г., в частта за разноските. В срока за отговор, ответниците по делото М. И. и Р. И. са възразили, че молбата е недопустима, а евентуално е неоснователна поради липса на доказателства. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в законния 1- месечен срок от постановяване на решението, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: с решение по чл.290 ГПК с № 79/07.06.2019г., ВКС, състав на III ГО, е отменил изцяло решението на въззивния съд и е осъдил на основание чл.45 ЗЗД ответниците М. К. И. и Р. Р. И. да платят солидарно на ищцата Г. Й. С. обезщетение в размер на 10000лв. за причинени на 15.10.2015г. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 27.06.2016г. до окончателното плащане и е отхвърлил иска за разликата над 10000лв. до 12000лв.. При този изход на спора, ищцата има право да и бъдат присъдени направените пред трите инстанции разноски, пропорционално на уважената част от иска, тъй като ги е поискала своевременно и е представила доказателства за извършването им. Съответно това са разноски от 2440,13лв. за първа инстанция (платени д.т., депозити за вещи лица, адвокатско възнаграждение), 1250лв. за втора инстанция (платено адвокатско възнаграждение) и 1091,67лв. за трета инстанция (платена държавна такса и адвокатско възнаграждение). Воден от горното, ВКС