Определение № 58 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2872/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е след връщане на делото от ВКС, ІV ГО, състав на което се е произнесъл с определение № 3693/22.11.2023г. по ч.гр.д.№ 4412/23г. по жалбата на Агенция по заетостта срещу постановеното по настоящото дело определение № 2288/24.07.2023г., като го е потвърдил и е приел, че по искането за присъждане на сторените в последното разноски, компетентен е настоящият състав. Искането за изменение на постановеното в настоящото производство определение № 2288/24.07.2023г. в частта за разноските е направено ( съгласно приетото от състава на ВКС, ІV ГО) от ответната страна М. Б. с отговора на частната жалба, по която съставът на ІV ГО се е произнесъл. Отговорът е депозиран на 11.10.2023г., с вх.№ 12449. С него се претендира присъждане на разноските за настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък. Определението на настоящия състав, чието изменение в частта за разноските се иска, е от 24.07.2023г. Същото е подлежало на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните. На ответната страна М. Б. то не е било връчено, поради което за нея не е започнал да тече срока по чл. 248, ал.1 ГПК за допълване на определението в частта за разноските. Затова и депозираното на 11.10.2023г. искане е в срок. Насрещната страна по искането – касаторът Агенция по заетостта, не е депозирала становище по същото в указания й с разпореждане от 27.11.2023г. срок. Върховният касационен съд, след преценка на данните по делото, намира искането за основателно по следните съображения: С определението от 24.07.2023г. е прекратено като недопустимо производството по подадената от Агенцията по заетостта частна касационна жалба срещу определение на САС, с което е потвърдено определението на окръжния съд като въззивна инстанция за връщане на въззивната жалба на Агенцията срещу първоинстанционното решение по предявените от М. Б. искове по КТ. При този изход на спора пред настоящата касационна инстанция ответната страна по частната касационна жалба – Б., има право на разноски. С отговора на частната касационна жалба тя е поискала присъждане на такива за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък, в размер на 600 лева. Те са заплатени изцяло, съгласно отбелязването в представения на лист 18 договор за правна защита и съдействие и настоящият състав е пропуснал да ги присъди на Б. с акта си по чл. 81 ГПК - определението от 24.07.2023г. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът