Определение № 296 от 25.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г.

Постъпила е молба с вх.№ 7288 от 2.08.2018г. от А. Й. Я., касатор по делото, чрез процесуалния представител адвокат М. с искане да бъде „изменено допълнително решение № 225 от 4.07.2018г. по гр.д.№ 1783/2017г.” като бъде „намалена порпорционално на цената на уважения иск с решение № 35 от 12.04.2018г. присъдената на В. Д. В. сума за съдебно-деловодни разноски за първата и въззивната инстанции, от общо за двете, в размер на 822.47лв.” Молбата е мотивирана с твърдения за „допусната грешка в изчисленията, която се е пренесла в диспозитива”, тъй като въззивният съд не е присъждал разноските, посочени в окончателния акт. За направеното искане са уведомени ответниците по касация, които са представили становищата си. Изразеното от ответника П. М., чрез процесуалният представител адвокат П. е за недопустимост на искането, пред вид липсата на подобна правна възможност. Изразеното от ответника В. В., чрез процесуалният представител адвокат Д. също е за недопустимост на искането за преразглеждане на вече постановен по реда на чл.248 ГПК акт, а евентуално – ако се счете, че правно основание на направеното искане е по чл.247 ГПК - за неоснователност, поради единство на формираната и изразена от съда воля в мотивите и в диспозитива на решението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед постъпилата молба, след преценка на материалите по делото, преценявайки, че не е необходимо разглеждането й в открито съдебно заседание, намира следното: Съдът, след като е допуснал касационно обжалване, се е произнесъл по съществото на спора с решение № 35 от 12.04.2018г. Впоследствие, след като е бил сезиран с искане по чл.248 ГПК, съдът се е произнесъл с допълнително решение № 225 от 4.07.2018г., с което окончателно е присъдил направените разноски по делото, определени съобразно наличните по делото доказателства за реалното им извършване и крайният изход от спора. С оглед наличието на вече постановен акт по чл.248 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на допълнително решение № 225 от 4.07.2018г. относно присъдените в полза на В. Д. В. разноски. Така подадената молба с вх.№ 7288 от 2.08.2018г. за поправка на допусната грешка е неоснователна, тъй като не е налице липса на несъответствие между формираната в мотивите воля на съда и нейното изразяване в диспозитива. Допусната грешка в изчисленията няма, защото в мотивите на постановеното допълнително решение са посочени точните размери на внесените от страните суми по съответните договори за правна помощ и съобразно това са преценени реално извършените от тях разходи по делото и тяхната дължимост съобразно крайният резултат от спора. В този смисъл – доводът на молителя за несъответствие с изчисленията, направени от въззивния съд, е ирелевантен. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд