Определение № 992 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2025 г.

Производството е по чл. 176а АПК вр. § 2 ДР на ДОПК. На 01.12.2025 г. е постъпила молба от Х. Г. чрез адв. Калев за изменение на постановеното по настоящето дело Решение № 11906/25.11.2025 г. в частта за разноските. Директорът на дирекция ОДОП Варна не ангажира становище в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо като подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, а разгледано по същество - неоснователно, поради следните съображения: Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и невиновна. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските. Молителят поддържа несъразмерност и несправедливост на присъденото юрисконсулстко възнаграждение, аргументирайки се с приложимост на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отговорността за разноски на касаторката произтича от специалните по отношение на чл. 78, ал. 8 ГПК норми на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК, предвиждащи на ответника да се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. СЕС сочи, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда. При произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на съдържанието на осъществената от юрк. Митева процесуална защита – подробно аргументирано писмено становище по съществото на спора с обсъждане на събраните пред инстанцията по същество доказателства и доводи по всички възражения на касатора, настоящият състав приема, че присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв. съответства на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на администрацията защита, както и на принципите на справедливост и обоснованост. Въз основа на изложеното и на основание чл. 176а, ал 3 АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,