Определение № 144 от 07.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2364/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е молба на В. И. Д. от [населено място] за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 294 от 05.05.2017 год., по т.д. № 2364 / 2016 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно следващите се на молителя деловодни разноски. Ответникът по молбата не е заявил становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна,представила списък на деловодните разноски и е процесуално допустима, съгласно т.8 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, молбата е основателна. С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 294 от 05. 05.2017, по настоящето дело състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 97 от 20.07.2016 год., по в.т.д. № 189/ 2016 год. по касационната жалба на Р. П. Р. от [населено място] с вх.№ 9222 от 01.09.2016 г. Произнасяйки се по основателността на искането за достъп до касация настоящият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по заявеното от ответника в срока по чл.287, ал.1 ГПК искане за присъждане на деловодните разноски. Поради изложеното и предвид процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, молбата, основана на чл.248, ал.1 ГПК, се явява основателна и следва да бъде уважена. Не съществува спор в правната доктрина и формираната съдебна практика по приложението на чл.78 ГПК, че в деловодните разноски по делото, направени от страните по воденето му, освен държавни такси и разходи за производството по чл.71 ГПК, се включват и разноските за правна защита, т.е. и възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая сключеният договор за правна защита и съдействие от 02.11.2016 г. между молителя Д. и адвокат Д.А. удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба в размер на сумата 1450 лв. е било заплатено реално, в брой. По отношение размера на така платения от страната и претендиран с настоящата молба адвокатски хонорар не е направено възражение на осн. чл.78, ал.5 ГПК, поради което и отговорността на насрещната страна следва да бъде ангажирана за същия. Водим от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС