Определение № 1615 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. В. З., чрез адвокат Ялъмов, против определение № 1048 от 09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 144/2026 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – министърът на правосъдието, чрез главен юрисконсулт Николова взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. С обжалваното определение Административен съд – София-град е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Ю. В. З. – гражданин на Руската федерация, чрез адвокат Ялъмов, срещу предложение на министъра на правосъдието от 17.12.2025 г. до вицепрезидента на Република България да не се издава указ за придобиване на българско гражданство на жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице основанието на чл. 159, т. 1 АПК - не е налице годен за оспорване административен акт, тъй като предложението не представлява индивидуален административен акт, с който се завършва процедурата по предоставяне на българско гражданство, а е етап, елемент от сложния фактически състав по издаване на акт за придобиване на българско гражданство и има сезираща Президента на Република България функция и подготвителна функция във връзка с издаването на крайният акт - указ на президента. Определението е валидно и допустимо и правилно. Актът на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ е част от производство, в което се разглеждат молби за придобиване на българско гражданство. Българско гражданство се придобива с указ на Президента на Република България. Министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България, с което предлага издаването на указ за придобиване на българско гражданство или за отказ за издаването на такъв указ. Актът на министъра на правосъдието се основава на мнението на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието, който е съвещателен орган. Предложението на министъра на правосъдието, видно и от наименованието на акта, не приключва производството и не предизвиква правни последици в правната сфера на лицата-кандидати за придобиване на българско гражданство, поради което не подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗГР, съгласно която само непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Изречение второ на разпоредбата установява и правомощията на съда, а именно, съдът проверява само движението на производството пред министъра на правосъдието, но не и съдържанието на предложението което той следва да направи. Следва да се отбележи, че тази разпоредба е приета след постановяване на посоченото в частната жалба определение, на чиито мотиви тя се основава. При посоченото неоснователно е позоваването от частния жалбоподател на чл. 120 от Конституцията на Република България, тъй като не е налице властническо волеизявление, което непосредствено да засяга негови права свободи или законни интереси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,