Определение № 1501 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1018/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Х. П. и Д. Х. П. срещу определение № 382/ 29.01.2024г., постановено по гр.д.№ 2375/2023г. по описа на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 169/10.02.2023г. по в.гр.д.№ 2928/22г. по описа на ОС Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът им по чл. 87, ал.3 ЗЗД и е прекратено производството по гр.д.№ 2375/2023г. по описа на ВКС, ІV ГО. Жалбоподателите искат отмяна на атакуваното определение с твърдение, че видно от доказателствата по делото, данъчната оценка на имота, предмет на разпоредителната сделка, била 4488,10 лева към 2009г.;4713,30 лева към 2016г. и затова било невъзможно към 2019г., когато е подадена исковата молба, данъчната оценка да е 2934,20 лева, а пък към датата на постановяване на въззивното решение и на касационното обжалване данъчната оценка следвало да надхвърля 5000 лева. С тези твърдения и довод за необходимост от изследване на актуалната данъчна оценка, се иска да бъде отменено атакуваното определение и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за извършване на действия по определяне на цената на предявения иск. Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение № 169/10.02.2023г. по в.гр.д.№ 2928/22г. по описа на ОС Пловдив е отхвърлен искът на К. Х. П. и Д. Х. П., заместили по реда на чл. 227 ГПК първоначалната ищца М. М. Х., срещу Т. П. М. и Л. М. М. по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нот.акт № ..., том ..., рег.№..., дело № .../...г. на нотариус Р.К., с рег.№ ... на НК. Искът е предявен е на 05.09.2019г., облигационен е и цената му се определя по реда на чл. 69, ал.1, т.4 вр. с т.2 ГПК. Посочената от ищцата М. М. Х. негова цена е 2 934, 20 лева и е идентична с данъчната оценка в представеното от ищцата на лист 21 от първоинстанционното дело удостоверение от 2019г. за данъчна оценка. Затруднения при определяне цената на иска не е имало, не е повдиган въпросът за цената на иска от ответника или от съда. Обстоятелството, че в нотариалния акт по атакуваната сделка и в друг, касаещ същия имот ( от 2016г.), данъчната оценка на имота е по – висока в сравнение тази по данъчната оценка за 2019г., само по себе си, е ирелевантно. Цената на иска се определя към момента на предявяването му, поради което от значение в случая е единствено данъчната оценка от 2019г. Съгласно представената от самата ищца такава и направеното от нея изявление в тази връзка, цената на иска е 2934,20 лева. Нямат отношение към определяне цената на иска последващите - след предявяването му, изменения на данъчната оценка, включително към момента на постановяване на въззивното решение или към този на касационно обжалване. Прагът за последното зависи от цената на иска, а тя се определя към момента на предявяването му и след като в случая е под 5000 лева, касационното обжалване е изключено. Мотивиран от горното, настоящият състав