Определение № 539 от 09.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2332/2016 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на П. М. Б. срещу Определение № 2948 от 18.08.2916г. по ч.гр.д.№ 3926/2016г. на САС, 6 състав, с което е оставена без разглеждане частната му въззивна жалба срещу разпореждането от 14.05.2016г. по т.д.№ 3736/2016г. на СГС, ТО, VІ-18 състав. С разпореждането, на възразилия по реда на 66,ал.6 във вр. с ал.1 ЗБН кредитор П. Б., е указано внасянето на държавна такса /4% върху сумата, за която се иска допълване на списъка по чл.67,ал.2 ЗБН/ във връзка с разглеждането по реда на чл.68 ЗБН на възражението от съда. За да приеме частната жалба за недопустима, САС е изложил съображения, че актът на СГС по даване на указания за отстраняване на нередовност – внасяне на държавна такса не подлежи на инстанционен контрол – не прегражда развитието на делото и обжалваемостта му не е изрично предвидена в процесуалния закон. С жалбата пред ВКС се иска отмяна на определението. Акцентира се на обстоятелството, че правната уредба на банковата несъстоятелност е специална, и че за вземане на информирано решение за ефективна защита на правата на кредиторите, от съществено значение е даването на отговор на преюцициалния въпрос, дължи ли се държавна такса за разглеждане на направеното възражение от съда по реда на чл.68 ЗБН, или кредиторът да предпочете реда по чл.65, ал.1 ЗБН, предявявайки установителния иск без да предяви вземането си в сроковете по чл.63,ал.1 ЗБН. Частната жалба е неоснователна. Определението за оставяне на исковата молба без движение с указания за внасяне на държавна такса не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол както законосъобразно е приел САС. То е по движението на делото и е оттегляемо /чл.253 ГПК/, а не преграждащо развитието на делото. Възможността да бъде обжалвано също не е предвидена в закона. То не от кръга на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК като подлежащи на обжалване с частна жалба и неговата правилност може да бъде преценявана при обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба в хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК, каквато възможност изрично е предвидена в последното изречение на тази разпоредба. Друг извод не би могъл да бъде обоснован и при преценката на наведените от страната доводи за необходимост от предварителна информация дали е дължима и в какъв размер държавна такса за производството по чл.68 ЗБН. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.