Решение № 3256 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 224/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. У., гражданка на Република Турция, чрез процесуалния й представител адв. Н. Грошкова, срещу решение № 36790/07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1037/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, 46-ти състав. С него е отхвърлена като неоснователна депозираната жалба срещу отказ от 08.01.2025 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /вид "D"/, от първи секретар, ЗКС в Генералното консулство на Република България /РБ/ в гр. Бурса, Република Турция /РТ, Турция/, по заявление № 24007948/19.08.2024 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован, постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на разноските, направени за настоящата инстанция. Ответникът- Първи секретар, ЗКС в Генералното консулство на Република България в гр. Бурса, Република Турция, чрез Дирекция "Консулски отношения" при Министерство на външните работи, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. У., гражданка на Турция, против горепосочения отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид "D" на първи секретар, ЗКС в Генералното консулство на РБ в гр. Бурса, РТ, мотивиран с наличието на основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ - недоказани цел и условия на заявеното пребиваване. По същество решаващият състав на АССГ е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съобразно представените доказателства е констатирал, че на 19.08.2024 г. чужденката е подала заявление рег. № 22005227 за издаване на виза за дългосрочно пребиваване до Генералното консулство на Р България в гр. Бурса, Република Турция, в което не е посочено основание на пребиваването й в РБ, по смисъла на чл. 15 ЗЧРБ. Със заявлението са представени копия на следните документи: акт за раждане на чужденката; акт за смърт на нейната майка; извлечение от семейния регистър на [населено място], общ. Омуртаг; удостоверение, че жалбоподателката е записана в него на стр. 148 и е изселена в Турция на 11.04.1973 г.; изселнически паспорт; нотариално заверен договор за наем от 05.03.2024г. на недвижим имот, намиращ се в [населено място], община Тополовград, обл. Хасково; удостоверение за наследници, документи за собственост и строителни книжа за имота; нотариално заверена декларация от 05.03.2024 г. на наемодателката по цитирания договор за наем, за изразяване на съгласие чужденката да пребивава в имота и да се регистрира на неговия адрес; пълномощни; движение по банкова сметка за периода 20.03.2024 г. – 20.03.2024 г.; удостоверение от Министерството на правосъдието в РБ, че Х. У. не е български гражданин; удостоверение за идентичност на имена; препис – извлечение от регистъра по гражданско състояние на общ. Орхангази, Турция, обективиращо данни, че чужденката е сключила граждански брак с гражданин на Турция на 07.11.1977 г. и има син и дъщеря; препис от удостоверение за граждански брак; свидетелство за съдимост, издадено от Главна прокуратура на Република Турция, от което се установява, че Х. У. не е осъждана; медицинска застраховка; задграничен паспорт. По делото пред АССГ е приложено писмо рег.№ М-4272/02.04.2025 г. на заместник-председателя на ДАНС, от което се установява, че е осъществена съгласувателна процедура по подаденото от турската гражданка заявление за издаване на виза "D", като в националната визова информационна система /НВИС/ е отразено положително становище, във връзка с което няма изготвени допълнителни документи. Представено е също така отрицателно становище на ОД на МВР – Хасково /справка рег.№ УРИ 272р-29141/27.11.2024 г./, съгласно което: в АИС "Издирвателна дейност" и Н ШИС II не са налице данни за наложени на чужденката ограничителни и административно-наказателни мерки; в АИС-МВР "Граничен контрол" не се съдържа информация за посещение на РБ от турската гражданка през 2024 г.; при извършена полицейска проверка от служители на група "Миграция" на ОД МВР – Хасково е установено, че Х. У. не може да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, с оглед на което е изразено мнение за отказ за издаване на виза на апликанта, на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Видно от приложените към горецитираната справка докладна записка рег.№ УРИ 272р-28908/26.11.2024 г. и въпросник рег.№ 272р-28857/25.11.2024 г., при осъществената проверка на посочения от чужденката адрес на пребиваване в страната е проведен разговор с наемодателката по сключения договор за наем, поставяни са й въпроси, въз основа на отговорите на които е формиран извод, че Х. У. "няма трайно да се установи на територията на страната и спрямо нея не е приложима хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ", като е изразено становище да не разрешава издаване на виза вид "D", с посочено основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. При тези данни, завеждащият "Консулска служба" в Генералното консулство на РБ в гр. Бурса, Турция издава атакувания пред първата инстанция акт, с който на турската гражданка е отказано издаване на виза за дългосрочно пребиваване, на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Според посочените в отказа мотиви на административния орган, представляващи фактическо основание за неговото издаване, апликантът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, тъй като по данни на наемодателя, чужденката е устроена и живее в Турция, няма намерение да се установи трайно, продължително или постоянно в РБ и целта й е да идва от време на време. За да отхвърли жалбата срещу постановения отказ, първостепенният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган, при липса допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правили, в установената форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият състав на АССГ е формирал извод, че в подаденото от нея заявление чужденката не се е позовала на основанието по чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ /същото се съдържа единствено в приложените по делото справка от 27.11.2024 г. – л. 106, и докладна записка от 26.11.2024 г./ и не е заявила желание за трайно установяване на територията на РБ, но дори да се приеме, че е обективирала волеизявление в този смисъл, не е установила този факт в хода на съдебното производството, съобразно правилото на чл. 170, ал. 2 АПК. В мотивите на атакуваното решение съдът е приел, че представеният договор за наем /сключен от нейан страна чрез пълномощник/ не установява по несъмнен начин обстоятелството на предстоящо трайно установяване на Х. У. на територията на страната, предвид изявленията на наемодателя при направената административна проверка на място и данните, че наетият недвижим имот се намира в [населено място], област Хасково, а мястото на раждане на жалбоподателката е в [населено място], област Търговище. Счетено е за недоказано и наличието на трайни връзки в страната ни, както и твърдението за допуснати от административния орган нарушения по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, във връзка с чл. 35 АПК, поради това, че с процесния отказ за издаване на виза не се нарушава по недопустим начин правото на личен и семеен живот на чужденката, доколкото по делото е безспорно установено постоянното й живеене на територията на Република Турция, заедно с нейното семейство.По тези съображения, при липсата на установени от административния съд отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи незаконосъобразността на оспорения акт, е постановен атакуваният пред настоящия състав съдебен акт, с който е отхвърлена жалбата срещу отказа за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения, които да обосноват наличие на касационни отменителни основания. Противно на релевираните от касатора възражения, в решението си АССГ е изложил подробни, ясни и споделени от касационната инстанция мотиви, в които е посочил приобщените по делото доказателства, установените въз основа на тях факти, както и правните си изводи за извършената проверка на основанията по чл. 146 АПК. Обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са установени материалноправните предпоставки на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ за постановяване на оспорения отказ. Съгласно цитираната разпоредба, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Правилото на чл. 34 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, в относимата редакция - ДВ, бр. 55 от 2011 г., също предвижда, че не се издава виза на чужденец, когато е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от Закона за чужденците в Република България. С оглед данните от доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, обосновано съдът е приел, че турската гражданка не е доказала намерението си да се установи трайно в страната, което налага извода, че е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ за постановяване на отказ по заявлението на Х. У., поради липсата на убедително и достоверно установяване на целта и условията на пребиваването й в РБ. Това заключение кореспондира с фактическата обстановка по делото. Видно от докладна записка рег.№ 272р-28908/26.11.2024 г. и приложения към нея въпросник рег.№ 272р-28857/25.11.2024 г., при осъществената от служители на компетентната служба за административен контрол на чужденците проверка на адреса, на който се намира наетия по силата на сключения договор за наем от 05.03.2024 г. недвижим имот, е проведен разговор с наемодателката по договора. От отговорите на поставените й въпроси е установено, че собственичката не познава чужденката и не знае подробности за семейството й; не й е предоставяла ключ от къщата; турската гражданка искала да посещава страната спорадично с цел почивка и нямало да се установява трайно в РБ. С оглед получената в хода на осъществената проверка информация, миграционният служител е формирал заключението, че спрямо турската гражданка не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, тъй като тя няма да се установи трайно на територията на Р България, и е изразил становище за постановаване на отказ по подаденото от нея заявление. На основание цитираната докладна и изготвената справка от 27.11.2024 г. от дирекция „Миграция“ - МВР е предоставено отрицателно становище в НВИС при проведената съгласувателна процедура по това заявление. При тази фактическа установеност, съответна на закона е преценката на първостепенния съд, че по отношение на турската гражданка не са налице условията на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ /ред. ДВ, бр. 79 от 2024 г./, което обуславя извод за съществуване на материалноправните предпоставки на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ за постановяване на процесния отказ. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в този закон. В тази връзка, правилно съдът е приел, че чужденката, въпреки дадените й указания по чл. 170, ал. 2 АПК, не е доказала намерение за трайно установяване на територията на страната и не е опровергала направените от миграционните власти констатации, обективирани в процесната докладна записка от 26.11.2024 г. Следва да се отбележи също така, че видно от чл. 3, ал. 2 от приложения по делото договор за наем от 05.03.2024 г., недвижимият имот се предава въз основа на подписан двустранен протокол – опис, какъвто не е представен от турската гражданка, както пред административния орган, така и пред първата инстанция. От жалбоподателката не са ангажирани и доказателства за заплащане на уговорената в договора наемна цена и дължимите за ползването на имота консумативни разноски. С оглед посоченото, може да заключи, че при правилно разпределена от административния съд доказателствена тежест, чужденката не е установила при условията на главно и пълно доказване по делото съществуването на условията за издаване на виза вид „D“, в частност благоприятния за нея факт по чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ – желание да се установи трайно на територията на Р България, което обуславя извод за законосъобразност на атакувания административен акт, поради наличие на материалноправните предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Противно на релевираните от касатора възражения, правилно първоинстанционният съд е приел, че чужденката не е доказала наличието на трайни връзки със страната ни. От доказателствената съвкупност по делото не се установяват трайни семейни, социални, културни и други връзки на Х. У. преимуществено в Р България. Липсват каквито и да било доказателства, че чужденката поддържа отношения с роднини в България. Действително, турската гражданка е родена в България, но е изселена като дете, а на територията на Република Турция има съпруг и две деца - турски граждани. С оглед посоченото, неоснователно е твърдението на касатора за нарушение на чл. 8 ЕКЗПЧОС и чл. 2 от Протокол № 4 към конвенцията, доколкото цялото семейство на чужденката пребивава съвместно в Република Турция и процесният отказ да й бъде издадена поисканата виза за дългосрочно пребиваване не би могъл да повлияе, а още по-малко да прекъсне тази трайноустановена семейна връзка. По изложените съображения, настоящият състав приема, че първоиснтанционният съд, като е приел атакувания пред него отказ от 08.01.2025 г. по заявление № 24007948/19.08.2024 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид "D" за законосъобразен и е отхвърлил като неоснователна подадената срещу същия акт жалба, е постановил правилно решение, което при липсата на други установени негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила.