Определение № 12692 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните София-област срещу определение №1470 от 15.08.2025г. по адм. дело №796/2025г. на Административен съд - София област (АССО). С него е отменено разпореждане за допуснато предварително изпълнение на негова Заповед № 1549/ 30.06.2025г. за заличаване на животновъден обект, находящ се в [населено място], община Мирково, София област. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение Ответникът – "Иванов 13"ЕООД- Пирдоп, оспорва частната жалба като неоснователна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело №796/2025г. по описа на АССО е било образувано по жалба на "Иванов 13" ЕООД срещу заповед №1549/30.06.2025г. на директора на ОДБХ – София област. С нея на основание чл.138, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), считано от 10.07.2025г. е обезсилено удостоверение №506/29.09.2020г. и е заличен животновъден обект с рег. №2072-0049 "Иванов 13" ЕООД, находящ се в [населено място], общ Мирково, София област. С жалбата си "Иванов 13" ЕООД е оспорил разпореждането на административния орган за предварително изпълнение на заповедта. Подробно за изложени от него доводи за липсата на основания по чл.60, ал.1 от АПК, както и за допуснато нарушение на чл.60, ал.2 (неправилно посочено ал.3) от АПК, касаещо изискването за мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение. С определение № 1309/ 21.07.2025г. Административен съд - София област е оставил без разглеждане искането на "Иванов 13" ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед №1549/30.06.2025г. на директора на ОДБХ – София област, и е прекратил производството по адм. дело №796/2025г. по описа на АССО в тази му част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е разгледал искането по реда на чл.166, ал.4 от АПК, като е приел, че липсва допуснато по реда на чл.60 ал.1 от АПК разпореждане за предварителното изпълнение на заповед №1549/30.06.2025г. на директора на ОДБХ – София област. Съдът е счел, че съгласно чл.166, ал.1 от АПК обжалването спира изпълнението на административния акт, поради което липсвал правен интерес у оспорващия. Затова първоинстанционният съд се е позовал на чл.159 т.4 от АПК и е постановил посочения резултат. Така постановеното определение, като неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е отменено с определение № 8468/13.08.2025г.,постановено по адм. дело № 7985/2025г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Касационната инстанция приема, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е подменил предмета на спора и вместо да разгледа жалбата на "Иванов 13" ЕООД срещу разпореждането на административня орган за предварително изпълнение на заповедта, е разгледал тази жалба по реда на чл.166 от АПК – като искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Сочи се също така,че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в оспорената заповед липсва допуснато по реда на чл.60 ал.1 от АПК разпореждане за нейното предварително изпълнение. Съдът не е съобразил, че оспорената заповед е издадена на 30.06.2025г., като с нея разпоредените правни последици са от 10.07.2025г., което е преди срока за нейното оспорване по чл.149, ал.1 от АПК, респ. преди влизането й в сила. Това, че именно такава е била волята на административния орган е видно и от това, че оспорената заповед е изпълнена, независимо от нейното оспорване и нормата на чл.166, ал.1 от АПК (оспорването спира изпълнението на административния акт), за което са представени доказателства с частната жалба. С оглед на това в случая допуснатото предварително изпълнение е по силата на разпореденият в заповедта начален срок на изпълнение – 10.07.2025г. Предмет на настоящото производство е актът, постановен от АССО след връщането му за процедиране съгласно отменителните мотиви на ВАС. За да отмени разпореждането за допуснато предварително изпълнение на Заповед № 1549 /30.06. 2025г. издадена от частния жалбоподател съдът е приел, че същото е незаконосъобразно - издадено е в нарушение на императивните изисквания на закона- липса на митиви. Определението е правилно. Първоинстанционният съд обосновано и в съответствие със закона е счел, че изложените в заповедта обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме, че административният орган е мотивирал акта си, обосновавайки наличието на предпоставките за допускане на предварителното му изпълнение, като настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от него мотиви. За да бъде допуснато предварителното изпълнение,п ри условията на чл. 60 АПК е необходимо наличието на посочените в него предпоставки, като едновременно с това изисква в разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложена принудителна мярка административният орган мотивирано да обоснове конкретната хипотеза на чл. 60, ал. 1 АПК, която е налице. В разглеждания случай, както правилно е прието от административния съд, в заповедта не се съдържат съображения за конкретната необходимост от защита на особено важен държавен интерес, определяща и незабавното заличаване на животновъден обект. Тази необходимост не може да бъде обоснована с факта на изтичане на срока за ползване на обекта, което е основание за налагане на мярката, но не и за предварителното й изпълнение. При така установените факти правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не може да се обоснове мотивът на адмнистративния орган за допускане на предварително изпълнение на заповедта за защита на особено важни държавни или обществени интереси. В тежест на административния орган е законодателното решение да бъде мотивирано наличието на конкретната хипотеза измежду посочените в чл. 60, ал. 1 АПК, за да бъде допуснато предварителното изпълнение, което в случая не е сторено. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, намира обжалваното определението на административния съд за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение