Решение № 8618 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „А. Роберт 1995“ ЕООД срещу решение № 2784/10.03.2026 г., постановено по адм. д. № 1847/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против ревизионен акт № Р-16001624004438-091-001/09.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с решение № 218/08.07.2025 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” Пловдив, в частта, с който на оспорващия е отказан данъчен кредит в размер на 48 403,34 лв. и допълнително е начислен ДДС в размер на 4 080,39 лв. главници и общо 26 190,23 лв. лихва; допълнително е определен корпоративен данък за 2019 г. в размер на 15 688,14 лв. главница и 10 058,86 лв. лихва; корпоративен данък за 2020 г. в размер на 7 437,28 лв. главница и 3 361,44 лв. лихва; корпоративен данък за 2021 г. в размер на 5 930,35 лв. главница и 2079,03 лв. лихва. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624004438-020-001/03.09.2024 г., издадена от С. М. Иванова – началник сектор „Ревизии и проверки“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със заповед № РД – 09 – 518/22.083.2024 г., е възложено извършване на данъчна ревизия на „А. Роберт 1995“ ЕООД, с обхват данък по ЗДДС за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023г.; корпоративен данък за период от 01.01.20219 г. – 31.12.2023 г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-16001624004438-092-001/28.02.2025 г. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен акт № Р-16001624004438-091-001/09.04.2025 г. С цитирания ревизионен акт приходните органи са отказали признаването на данъчен кредит на „А. Роберт 1995“ ЕООД в размер на 48 403, 34 лв. и лихви 26 190, 23 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 4080, 39 лв., определен е корпоративен данък за 2019 г. в размер на 15 688, 14 лв. и лихви 10 058, 86 лв., корпоративен данък за 2020 г. 7437, 28 лв. и лихви 3361, 44 лв., корпоративен данък 2021 г. в размер на 5930. 35 лв. и лихви 2079, 03 лв., корпоративен данък за 2022 г. в размер на 1554, 74 лв. и лихви 376, 32 лв. В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди „А. Роберт 1995“ ЕООД осъществява основен предмет на дейност търговия на дребно с козметика, парфюмерия и сувенири. Ревизираното дружество разполага с три обекта под наем, намиращи се в гр. Пловдив и гр. Панагюрище. В частта по ЗДДС с ревизионния акт на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 46 049, 77 лв. по следните фактури и доставчици: 10 бр. фактури от м.09.2019 г., м.10.2019 г., м.11.2019 г. и м. 12.2019, на стойност 10 804, 31 лв., издадени от „Ивайла 89" ЕООД; 26 бр. фактури, издадени през м.12.2019 г. и определени данъчни периоди на 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., на стойност 17 921, 68 лв. от „Косена - джи“ ЕООД; 22 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2020 г., 2021 г. и м.02.2022 г., на стойност 10 484, 08 лв. от „Райът Резистънс“ ЕООД; 11 бр. фактури, издадени през м.08.2020 г. м.10.2020 г., м.08.2021 г. и м.07.2022 г., на стойност 6839. 70 лв. от „Инвикта груп“ ЕООД. Предмет на доставките по издадените фактури от посочените доставчици са разнородни по вид и количество стоки, включващи амбалажна хартия, рекламни торбички, фолио, тиксо, кашони, целофан, кутии, опаковъчни консумативи и др. Управителите и на четирите дружества са потвърдили обстоятелствата по издаване на процесните фактури към ревизираното лице, извършеното разплащане в брой и осъществяване на превоза на стоките за сметка на клиента. След анализ на счетоводните документи представени от доставчиците, органите по приходите са установили липсата на аналитична отчетност по счетоводни сметки 302 - Материали и 304 - Стоки, удостоверяваща заприхождаване и изписване на фактурираните материали и стоки. Установено е също, че представеният от доставчиците „Опис по Сметки и Статии“ не дава информация в кой период са заприходени стоките и какво количество от заведените стоки е продадено и на кого, т.е. не е възможно да се проследи движението на стоките, съответно не може да се потвърди фактическата им наличност при доставчиците. В приложените фискални бонове липсва информация за количеството и единична цена на продаваните стоки, което органите по приходите определят като неспазване на изискванията на чл. 26, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите. От ревизираното лице не са представени на ревизиращите изисканите писмени доказателства, удостоверяващи прехвърляне на собствеността, превоза на фактурираните количества стоки, тяхното счетоводно отразяване и др., като в писмени обяснения управителят на дружеството е декларирал, че за закупуване на стоките няма сключени договори, доставките са заявявани по телефона в лични срещи, стоките са превозвани с личен автомобил, поради липсата на служебен. Прието е, че от ревизираното лице не е представена документална отчетност, удостоверяваща превоз на съответните количества стоки и материали за процесните периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Приходните органи са направили извод, че при проследяване на процесиите фактури, издадени от посочените четирима доставчика не се установява реалното им престиране, а е налице единствено документално оформяне на стопански операции, без те реално да са осъществени от сочените доставчици. Прието е, че в конкретния случай не е изпълнена хипотезата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в спорните фактури косвен данък се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „А. Роберт 1995“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 46 049,77 лв. през съответните периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. В хода на ревизионното производство органите по приходите са отказали признаване на данъчен кредит по чл. 70, ал.1, т. 2 от ЗДДС, касаеща фактури, в които като предмет на стопанската операция са отразени стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето /диоптрични очила, облекла, обувки, хранителни стоки, шоколадови бонбони, кроасани, бисквити, уиски, ракия, безалкохолни напитки, натурални сокове, чай, кафе, нектар, минерална вода, хладилник, прахосмукачка, градински стол, възглавница, паста за зъби, шампоан, дамски чехли, алое вера, хотелски услуги, наем на лек автомобил и дограма/. Прието е, че фактурираните услуги по хотелско настаняване са мотивирани и с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС, тъй като същите имали характер на представителни или развлекателни услуги по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. По отношение на фактури № 0000003047/17.11.2023 г. и № 0000003053/29.11.2023 г., с отразен предмет на доставка - наем на автомобил, който бил използван за закупуване, транспортиране и доставка на стоки до Пловдив и Панагюрище, дружеството не е съставяло пътни листове и разходни документи, поради което органите по приходите на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС са формирали отказ на данъчен кредит. За фактура № 0000000364/28.12.2021 г. с данъчна основа 6 500 лв. и начислен ДДС в размер на 1 300 лв. издадена от доставчика „Реновал“ ЕООД, с предмет на доставката „дограма“ от „А. Роберт 1995“ ЕООД не е представен документ за собственост или договор за наем на помещение на посочения адрес. При оглед е формирано заключението, че закупената дограма е използвана от задълженото лице за дейности, различни от неговата икономическа дейност. На основание разпоредбите чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2 353.57 лв. за данъчни периоди в обхвата на ревизирания период. При ревизията е установено, че освен в стопанисваните от „А. Роберт 1995” ЕООД наети магазини, намиращи се в гр. Пловдив и гр. Панагюрище, ревизираното дружество извършва и търговия със стоки (сувенири, бижута, аксесоари, козметични и парфюмерийни изделия), които са доставяни до клиенти (физически лица) чрез „Еконт Експрес“ АД. От „Еконт Експрес“ е представена изисканата информация във връзка с установените сделки. В хода на ревизията е осъществен и преглед на банковите извлечения в „Уни Кредит Булбанк" АД за получени от дружеството през 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. преводи по банков път от „Еконт Експрес“. След съпоставка на представените от куриерското дружество данни от електронните извлечения с данните, декларирани от задълженото лице в дневниците за продажби по ЗДДС и подадените годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за съответните отчетни периоди е установено, че за определени данъчни периоди ревизираното лице не е отчело в пълен размер реализираните приходи от продажби чрез посочената куриерска фирма. Прието е, че в конкретния случай е изпълнена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи и ревизията на дружеството е преминала по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 и чл. 17, ал. 1. т. 2 от ДОПК са съставени съответните уведомления, че основата за облагане по ЗДДС за периода от 01.09.2019 г. до 31.12.2023 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от същия кодекс. При тази фактическа установеност и съгласно чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, органите по приходите са начислили допълнително косвен данък съгласно чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, възлизащ на сумата от 4 080,39 лв., подробно описана по периоди за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022г. и 2023 г. С ревизионния акт са определени задължения по ЗКПО за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за отчетната 2019 г. в размер на 188 182,09 лв. е определена като разлика между установените приходи 297 316.40 лв. (294 832,68 лв. + 2 483,72 лв.) и установените от ревизиращия екип разходи 138 013,06лв. (292 410,69 лв. - 154 346,63 лв. - 1 657,47 лв. + 1 606,47 лв.), като са взети предвид и декларираните от лицето увеличения (28 926,28 лв.) и намаления (47,53 лв.) на счетоводния финансов резултат. Не са признати за данъчни цели, декларираните от ревизираното лице разходи, отчетени по сметки 601 „Разходи за материали" и 602 „Разходи за външни услуги“, както следва: - с предмет опаковъчни консумативи, торбички и др. по фактури от “Ка 66" ДЗЗД, „Ивайла-89“ ЕООД и „Косена джи“ ЕООД, които не са документално обосновани в общ размер 154 346, 63 лв. (чл. 26, т. 2 от ЗКПО); - с предмет хотелиерски услуги, работно облекло, стоки за бита, очила, обувки, които не са свързани с дейността в размер на 1657, 47 лв. (чл. 26. т. 1 от ЗКПО). По този начин е формирана данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за 2019 г., респ. доначислени са дължимите корпоративен данък в размер на 15 688, 14 лв. и лихви в размер на 10 058, 86 лв. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за отчетната 2020 г. в размер на 174 019, 72 лв. е определена като разлика между установените приходи от 274 028, 88 лв. (268 063,01 лв. + 5 965,87 лв.) и установените от ревизиращия екип разходи от 100 015, 54 лв. (168 422,43 лв. - 70 037,60 лв. - 712,61 лв. + 2 342,78 лв.), като са взети предвид и декларираните от лицето увеличения (576,20 лв.) и намаления (570,36 лв.) на счетоводния финансов резултат. Декларираните от „А. Роберт 1995" ЕООД разходи, отчетени по сметки 601 „Разходи за материали“ и 602 „Разходи за външни услуги“ не са признати за данъчни цели разходи: - с предмет опаковъчни консумативи, торбички и др. по фактури от „Косена джи“ ЕООД, „Райът Резистънс“ ЕООД и „Инвикта груп“ ЕООД, които не са документално обосновани, общо в размер на 70 037, 06 лв. (чл. 26, т. 2 от ЗКПО); - с предмет работно облекло, захарни изделия, алкохолни напитки, паста за зъби, прахосмукачка, които не са свързани с дейността в размер на 712,61 лв. (чл. 26, т. 1 от ЗКПО). По този начин е формирана данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за 2020 г., респ. доначислени са дължимите корпоративен данък в размер на 7 437, 28 лв. и лихви в размер на 3 361, 44 лв. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за отчетната 2021 г. в размер на 174 019, 72 лв. е определена като разлика между установените приходи 235 567, 55 лв. (233 502, 05 лв. + 2 065, 50 лв.) и установените от ревизиращия екип разходи 114 252, 11 лв. (171 490, 10 лв. — 57 917, 66 лв. - 65, 83 лв. + 745, 50 лв.), като са взети предвид и декларираните от лицето увеличения (16 992, 15 лв.) и намаления (522, 94 лв.) на счетоводния финансов резултат. От декларираните от „А. Роберт 1995“ ЕООД разходи не са признати за данъчни цели разходи, отчетени по сметки 601 „Разходи за материали“ и 602 „Разходи за външни услуги": - с предмет опаковъчни консумативи, торбички и др. по фактури от „Косена джи“ ЕООД, „Райът резистанс“ ЕООД и „Инвикта груп“ ЕООД, които не са документално обосновани, в общ размер 57 917, 66 лв. (чл. 26, т. 2 от КПО); - с предмет градински стол с възглавница, който не е свързан с дейността в размер на 65, 83 лв. (чл. 26. т. 1 от ЗКПО). По този начин е формирана данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за 2021 г„ респ. доначислени са дължимите корпоративен данък в размер на 5930, 35 лв. и лихви в размер на 2079, 03 лв. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за отчетната 2022 г. в размер на 15 547, 42 лв. е определена като разлика между установените приходи 138 028, 28 лв. (130 574, 10 лв. + 7 454, 18 лв.) и установените от ревизиращия екип разходи 134 861, 97 лв., като са взети предвид и декларираните от лицето увеличения (24 032, 74 лв.) и намаления (11 651, 63 лв.) на счетоводния финансов резултат. След извършена съпоставка с данните от разплащателната сметка на дружеството и извършените продажби на стоки, които са доставяни до клиенти чрез „Еконт Експрес" са установени неотчетени приходи в размер на 7 454, 18 лв. и разходи в размер на 3 503, 47 лв. От декларираните от ревизираното лице разходи не са признати за данъчни цели разходи, отчетени по сметки 601 „Разходи за материали" и 602 „Разходи за външни услуги“: - с предмет опаковъчни консумативи, торбички и др. по фактури от „Косена джи“ ЕООД, „Райът резистанс“ ЕООД и „Инвикта груп“ ЕООД, които не са документално обосновани общо в размер на 17 127, 40 лв. (чл. 26, т. 2 от ЗКПО); - с предмет очила, захарни изделия, алкохолни и безалкохолни напитки, стоки за бита,1 хладилник, които не са свързани с дейността в размер на 1 745, 94 лв. (чл. 26, т. 1 от ЗКПО); - с предмет наем за обект находящ се в гр. Пловдив, [улица], за който е установено, че от 2021 г. не функционира като търговски обект в размер на 12 000 лв. (чл. 26, т. 1 от ЗКПО). На основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО не са признати разходите за амортизация, начислени от ревизираното лице за магазинно оборудване и дограма, находящи се в обекта в гр. Пловдив, [улица]. Същите са в общ размер 11 553, 48 лв. По този начин е формирана данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за 2022 г., респ. доначислени са дължимите корпоративен данък в размер на 1554, 74 лв. и лихви в размер на 376, 32 лв. За отчетната 2023 г. е установена данъчна загуба в размер на (-) 18 617, 92 лв. като разлика между установените приходи 102 027, 41 лв. (100 731, 58 лв. + 1295, 83 лв.) и установените от ревизиращия екип разходи 173 092, 63 лв., като са взети предвид и декларираните от лицето увеличения (65 177, 26 лв.) и намаления (12 729, 96 лв.) на счетоводния финансов резултат. След извършена съпоставка с данните от разплащателната сметка на дружеството и извършените продажби на стоки, които са доставяни до клиенти чрез „Еконт Експрес“ са установени неотчетени приходи в размер на 1 295, 83 лв. и разходи в размер на 803, 42 лв. От декларираните от ревизираното дружество разходи не са признати за данъчни цели разходи, отчетени по сметки 601 Разходи за материали“ и 602 „Разходи за външни услуги“, както следва: - с предмет опаковъчни консумативи, торбички и др. по фактури от „Косена джи“ ЕООД, които не са документално обосновани в размер на 15 000 лв. (чл. 26, т. 2 от ЗКПО); - с предмет очила, кафе, наем на МПС в размер на 1192, 51 лв. (чл. 26. т. 1 от ЗКПО); - с предмет наем за обект, находящ се в гр. Пловдив, [улица] (собственост на П. Г. П.), за който е установено, че от 2021 г. не функционира като търговски обект в размер на 12 000 лв. (чл. 26. т. 1 от ЗКПО). На основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО не са признати разходите за амортизация, начислени от „А. Роберт 1995“ ЕООД за магазинно оборудване и дограма, находящи се в обекта в гр. Пловдив, [улица], в общ размер 11 553, 48 лв. По този начин е формирана данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за 2023 г., респ. намалена е декларираната данъчна загуба от - 57 881, 32 лв. на - 18 617. 92 лв. Ревизионен акт е оспорен пред по – горестоящия административен орган, който с решение 218/08.07.2025 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив в ЦУ на НАП, е потвърден, в частта на отказания данъчен кредит в размер на 48 403, 34 лв. и допълнително е начисления ДДС в размер на 4 080, 39 лв. главници и общо 26 190, 23 лв. лихви; допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 15 688, 14 лв. главница и 10 058, 86 лв. лихва; корпоративен данък за 2020 г. в размер на 7437, 28 лв. главница и 3361, 44 лв. лихва; корпоративен данък за 2021 г. в размер на 5930, 35 лв. главница и 2079, 03 лв. лихва. За отчетната 2023 г. не е начислен допълнително корпоративен данък. При тези констатации с решение № 218/08.07.2025 г., директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив е изменил ревизионния акт, в частта на допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2022 г. от 1554, 74 лв. на 1257, 17 лв., ведно с прилежащите лихви от 376, 32 лв. на 304, 29 лв., и в частта на установената загуба за 2023 г. от 18 617, 92 лв. на 17 642, 92 лв. дължими лихви. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на „А. Роберт 1995“ ЕООД срещу оспорения ревизионен акт. За да постанови този резултат съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, в това число и проведената съдебна – счетоводна експертиза, заключението по която е оспорено от ответната страна. Като безспорно установени по делото са приети обстоятелствата относно регистрацията на ревизираното лице и доставчиците му по ЗДДС през процесните периоди, притежаването на данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Не е спорно издаването на фискални бонове към фактурите, както и редовното им счетоводно отразяване от ревизираното лице. Представени са приемо – предавателни протоколи, които по съдържание кореспондират с фактурираните доставки. При съотнасяне на приложимата нормативна уредба от ЗДДС и ЗКПО, както и на относимата практика на СЕС към спора, както и въз основа на събраните доказателства, първостепенният съд е формирал извод за липса на реални доставки от четиримата доставчика към ревизираното лице. Прието е, че от „А. Роберт 1995“ ЕООД и от доставчиците му не са представени доказателства установяващи надлежно проседяване на стоковия поток и разплащането по сделките. Налице е формално установяване на облигационни отношения и нереален стоков поток. Съдът е приел, че приемо – предавателните протоколи, като частни свидетелстващи документи не отразяват реален стоков поток между страните по сделките. В тази връзка съдът се е позовал на наличието на данни за образувани досъдебни производства срещу лицата управители на дружествата доставчици, чиито предмет е установяване на данъчни престъпления и съставяне на документи с невярно съдържание. Съдът е посочил и наличието на свързаност между тези дружества, предвид съпружеската връзка между И. П. Б. (сега И.) и Х. П. И.. Като безспорно установено е посочено и обстоятелството, че С. В. З. чрез дружеството си „Косена – Джи“ ЕООД е предоставяла счетоводни услуги на останалите доставчици. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви за липсата на доказателства относно установяването на механизма на доставките. Прието е още, че липсват доказателства за твърдяното извършване на транспорта за сметка на ревизираното дружество със собствено превозно средство. При съобразяване липсата на доказателства за транспортирането им и наличието на данни за възможна данъчна измама, съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по спорните доставки. Първостепенният съд е възприел ревизионният акт за законосъобразен и в частта на допълнително установените с него задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Прието е, че не следва да бъдат признавани разходи, които не са осчетоводени и не са отчитани приходи срещу тях. Според съда воденото от ревизираното лице счетоводство е в нарушение на принципа на съпоставимост между приходи и разходи. Съдът е приел, че липсват доказателства, че осчетоводените разходи за доставка на стоки: диоптрични очила, облекла, обувки, хранителни стоки, шоколадови бонбони, кроасани, бисквити, уиски, ракия, безалкохолни напитки, натурални сокове, чай, кафе, нектар, минерална вода, хладилник, прахосмукачка, градински стол, възглавница, паста за зъби, шампоан, дамски чехли, алое вера, хотелски услуги, наем на лек автомобил и дограма, са свързани с дейността на ревизираното лице. Направен е извод, че декларираните разходи задоволяват лични нужди или са свързани с дейности различни от икономическата дейност на ревизираното лице. Първоинстанционният съд е приел, че правилно е коригиран данъчния финансов резултат на дружеството за процесните периоди, като разлика между установените от ревизията общо приходи и установените от ревизията общо разходи (в т.ч. несвързани с дейността по години). По отношение на установените обстоятелства в хода на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК във връзка с извършените от ревизираното лице продажби чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД, съдът е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че дружеството системно е извършвало сделки, изразяващи се в продажба на стоки, чрез изпращането им до клиенти от куриерското дружество "Еконт Експрес", от които сделки е получавало приходи по наложени платежи, които като укрити приходи законосъобразно са обложени с пряк данък с посочените в ревизионния акт размери за съответните данъчни периоди. Като ирелевантно по отношение на дължимостта на данъка е възприето твърдението на жалбоподателя, че неотчетените приходи са резултат от пропуск в счетоводната дейност на ревизираното лице. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 403, 34 лв. по фактури, издадени от четирите доставчика „Ивайла 89“ ЕООД, „Косена – Джи“ ЕООД, „Райът Резистънс“ ЕООД и „Инвикта Груп“ ЕООД към „А. Роберт“ ЕООД, съдът правилно е определил ревизионния акт като законосъобразен. Правилни са изводите на органите по приходите, че данъкът е начислен неправомерно, т. е. че не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В случая по делото са представени от сочените доставчици екземпляри на спорните фактури, придружени с фискални бонове и приемо – предавателни протоколи, договори и фактури за наем на складови помещения, справки за предходни доставчици на стоки, хронологии на определени счетоводни сметки, оборотни ведомости и писмени обяснения. От ревизираното лице в хода на ревизията не са представени изисканите документи удостоверяващи прехвърлянето на собствеността и транспорта на фактурираните количества стоки. В писмени обяснения на управителя е заявено, че за закупуването на стоките няма сключени договори и доставките са заявявани по телефона, като стоките са превозвани с личен автомобил поради липсата на служебен. Правилно е прието от първостепенният съд, че представените фактури, придружени с фискални бонове и приемо – предавателни протоколи, не са достатъчни да удостоверят по безспорен начин реалното осъществяване на доставките от сочените във фактурите доставчици, при съобразяване на установената липса на доказателства във връзка с транспортирането на стоките, както и на обстоятелството относно счетоводното обслужване на съконтрагентите от една счетоводна кантора. В хода на ревизията, нито жалбоподателя, нито доставчиците му са представили надлежни доказателства, от които да е възможно проследяването на стоковия поток, съответно движението на процесните стоки, както и разплащането между страните по сделките. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Twoh International). Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС, което в процесния случай не е сторено. Правилно е прието от първостепенният съд, че това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. "а" доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се обосновава извод, че от събраните по делото доказателства не може категорично да се установи, че именно сочените в процесните фактури четири търговски дружества са извършили фактурираните доставки на стоки към ревизираното лице. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорът по делото в случая се концентрира относно въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на стоки от жалбоподателя именно от посочените търговски дружества, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред първата съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде "данъчнозадължено лице" по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Качеството "данъчнозадължено лице" на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат — наред с предвидените в тази директива задължения — и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. По отношение на отказания данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури с вписан предмет стоки и услуги, предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето /диоптрични очила, облекла, обувки, хранителни стоки, шоколадови бонбони, кроасани, бисквити, уиски, ракия, безалкохолни напитки, натурални сокове, чай, кафе, нектар, минерална вода, хладилник, прахосмукачка, градински стол, възглавница, паста за зъби, шампоан, дамски чехли, алое вера, хотелски услуги, наем на лек автомобил и дограма, следва да се уточни, че съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, начисления данък при внос на стоки и изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС. Според чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по - общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Предвид изложената нормативна регламентация и с оглед събраните по делото доказателства, правилно спорните доставки са съотнесени към извършвания предмет на дейност от ревизираното лице, в резултат на което правилно е прието от приходните органи и от съда, че по делото от страната на „А. Роберт“ ЕООД не са представени доказателства свидетелстващи за използването на получените доставки за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки или да са предназначени за икономическата дейност на лицето. Правилно и обосновано на доказателствата по делото е заключението на административния съд за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и в частта относно допълнително начислените с акта задължения по ЗДДС в размер на 4 080, 39 лв. Не е спорно между страните, а и не се отрича от ревизираното лице, че същото е осъществявало системна търговска дейност чрез изпращане на стоки на различни физически лица, от които е получавало приходи по наложени платежи и парични преводи. След съпоставка на представените от куриерското дружество данни от електронните извлечения с данните, декларирани от задълженото лице в дневниците за продажби по ЗДДС и подадените годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за съответните отчетни периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., са установени определени несъответствия, изразяващи се в това, че за определени данъчни периоди „А. Роберт 1995“ ЕООД не е отчело в пълен размер реализираните приходи от продажби чрез посочената куриерска фирма. При тази безспорна фактическа установеност правилно е прието, че са налице доказателства за недекларирани от „А. Роберт“ ЕООД приходи за извършване на търговия със стоки чрез изпращане по куриер, съответно е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК в конкретния случай по т. 2 от разпоредбата – наличие на данни за укрити приходи или доходи. В случая несъмнено е установено, че между ревизираното лице и „Еконт Експрес“ са налице облигационни отношения през процесните периоди. Безспорно по правилото на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК изцяло в доказателствена тежест за органите по приходите е да докажат осъществяването на предпоставките за възникване на установените с ревизионния акт публични задължения, с която същите са се справили в хода на процеса, както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд. Събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства не са оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно правилното определяне от страна на органите по приходите на дължимите от лицето публични задължения за конкретно посочените в акта периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г., ведно с прилежащите лихви. В частта по ЗКПО, аналогично на констатациите, направени в частта по ЗДДС за наличие на фактури, по които дружеството неправомерно е упражнило право на приспадане, въз основа на представените от дружеството осчетоводявания се установява, че получените от регистрираното лице данъчни документи в отчетните регистри и справките-декларации по ЗДДС съдържат некоректно отчетени разходи, които са документално необосновани и които не са свързани с дейността на ревизираното лице. Правилно е приел първоинстанционният съд, че по делото липсват доказателства относно осчетоводените разходи за доставка на стоки: диоптрични очила, облекла, обувки, хранителни стоки, шоколадови бонбони, кроасани, бисквити, уиски, ракия, безалкохолни напитки, натурални сокове, чай, кафе, нектар, минерална вода, хладилник, прахосмукачка, градински стол, възглавница, паста за зъби, шампоан, дамски чехли, алое вера, хотелски услуги, наем на лек автомобил и дограма, които без съмнение не са свързани с дейността на „А. Роберт“ ЕООД. С отчетените разходи ревизираното дружество неправомерно е намалило счетоводния си финансов резултат и съответно дължимия корпоративен данък. Обоснован е извода, че за отчетените разходи липсва документална обоснованост и в резултат на отчитането им неправомерно са намалени финансовите резултати и дължимият корпоративен данък. Правилно, на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 10 от ЗКПО, органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за процесните данъчни периоди по ЗКПО на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., като разлика между установените от ревизията общо приходи и установените от ревизията общо разходи, в които са включени и несвързаните с дейността на ревизираното дружество. Съобразно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели, разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Неоснователно е твърдението на касатора за несъответствие на диспозитива на първоинстанционното решение с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто от ДОПК в сила към датата на постановяване на съдебното решение – 10.03.2026 г. В процесния случай видно от съдебен протокол от провелото се открито съдебно заседание на 17.12.2025 г., съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество. Новата разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто от ДОПК е в сила от 17.02.2026 г. и същата не е приложима към момента на постановяване на първоинстанционното съдено решение, тъй като делото е обявено за решаване на 17.12.2025 г., когато е била в сила разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто от ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г.). При съобразяването на изложените обстоятелства следва извода за законосъобразност на първоинстанционното решение, което обуславя оставянето му в сила. Касационният жалбоподател е заявил искане за присъждане на съдено разноски, но предвид изхода на спора, на него не се дължат разноски. Разноски се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 300 евро за касационното съдебно производство. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение