Определение № 11006 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10041/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Ф. К., чрез адв. Иванов, против определение №26419/05.08.2025 г., постановено по адм. дело №6688/2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед №4064з-224/01.03.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) - Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – МВР в частта й, с която се оспорва законосъобразността на този административен акт. Частният жалбоподател твърди, че заповедта не му е връчена, поради което и изводът, че жалбата му е просрочена е неправилен. Иска отмяна на определението в обжалваната му част и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед № 4064з-224/01.03.2024 г. на директора на РДГП – Аерогари при ГДГП – МВР, с която на основание чл. 179а, ал. 2 от ЗМВР, чл.6 и чл.10, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Наредба №8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, е определено допълнително възнаграждение на главен инспектор Г. Ф. К. – началник на сектор „Оперативно - издирвателна дейност“ към РДГП – Аерогари, за работа по агентурно – оперативна или издирвателна дейност на територията на София, в размер на 20%, считано от датата на издаване на заповедта. За да постанови съдебния акт първовинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване и е налице хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК за прекратяване на съдебното производство частично. Определението е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е приел от фактическа страна, че на 05.03.2024 г. Г. К. е уведомен за оспорената от него заповед. По делото липсват доказателства за съобщаване на акта по реда, предвиден в АПК или Наредба №8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР начини. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а от АПК в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. В чл.18а, ал.1-10 АПК са посочени възможните хипотези и ред за извършване съобщаването при спазване на тяхната поредност. Изпълнението, на който и да е от способите, уредени в чл. 18а АПК, се счита за редовно уведомяване на постановения административен акт. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата при изменение на индивидуален размер на допълнителното възнаграждение на конкретния служител се предоставя копие на заповедта за изменение. Правните последици от съобщаването се свързват с определяне на момента, от който тече преклузивния срок за обжалване на издаден административен акт. По делото не са налице доказателства за връчване на заповед № 4064з-224/01.03.2024 г. на директора на РДГП – Аерогари при ГДГП – МВР на нейния адресат – Г. Ф. К., поради което не е спазен чл.18а от АПК. Има данни заповедта да е връчена на 01.03.2025 г. на друг служител- старши инспектор Г. М. срещу подпис /л.72/, който нито е процесуален представител на жалбоподателя, нито има данни да е предоставил заповедта на адресата инспектор К.. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на съда, че жалбоподателят е упражнил правото си на оспорване чрез подаване на докладна записка от 01.08.2024 г. С докладната записка служителят е изразил несъгласие пред издателя на заповедта с определеното му допълнително възнаграждение, но същата няма характер на жалба по смисъла на чл. 84 от АПК. Няма данни за проведено административно производство по реда на Глава VI от АПК и не става ясно поставената върху становище рег.№4064р-9085/05.08.2024 г. на главен юрисконсулт при РД "Гранична полиция"- Аерогари, резолюция „да“ от кой административен орган изхожда. По изложените съображения се налага извод, че подадената на 23.06.2025 г. жалба до АССГ не е просрочена, защото е подадена преди оспорената заповед да е съобщена по надлежния ред на Г. Ф. К.. Съгласно ТП №4/2007 г. по т.д.№5/2007 г. / приложимо и за заповедите по ЗМВР/ срокът за обжалване на заповедта тече от нейното първо по време редовно съобщаване по някой от способите, предвидени в Закона за административното производство (отм.), съответно в Административнопроцесуалния кодекс. След като такова съобщаване няма, нито по реда на АПК, нито по реда на посочената по-горе наредба, жалбата до съда се явява допустима. Като е достигнал до противоположен правен извод административният съд е постановил неправилно определение, което трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение