Решение № 4561 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Н. М., действаща чрез пълномощника адвокат Тодоров, срещу решение № 1778/02.09.2025 г., постановено по административно дело № 380/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Л. Н. М. против решение № 2153-08-187 от 19.05.2025 г., издадено от директорa на ТП на НОИ - Кърджали, с което e отхвърленa жалбата й против задължителни предписания № ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 г. и задължителни предписания № ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 г., и двете издадени от инспектор по осигуряването /контролен орган/ при ТП на НОИ – Кърджали; 2) осъдена Л. Н. М. да заплати на ТП на НОИ - Кърджали направените по делото разноски - сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът излага съображения, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован - относимо към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови ново решение, с което първоначалната жалба на Л. Н. М. да се уважи. Претендира и присъждане на направените разноски по делото пред двете инстанции, представляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, действащ чрез пълномощника Белева, главен юрисконсулт в ТП на НОИ - Кърджали, в писмен отговор и в мотивирано становище изразява тезата за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението на Административен съд - Кърджали като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноските по делото пред касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение на Административен съд - Кърджали, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС) в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесните пред първоинстанционния съд задължителни предписания, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредено на самоосигуряващото се лице земеделски производител Л. Н. М. да заличи данните за различни периоди, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, тъй като същата реално не е осъществявала дейност като земеделски стопанин и съответно не се е породило осигурително правоотношение и произтичащите от него права на осигуряване по реда на КСО. Директорът на ТП на НОИ - Кърджали е отхвърлил жалбата на Л. Н. М. против два броя задължителни предписания от 02.04.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Кърджали, като е възприел мотивите на органа, който ги е издал и е осъществил проверката по случая - инспектор по осигуряването. За да отхвърли сезиралата го жалба от Л. Н. М. Административен съд - Кърджали е обосновал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е посочил, че жалбоподателката Л. Н. М. не е ангажирала убедителни доказателства за това, че действително е извършвала дейност като земеделски стопанин, съответно попада в кръга на лицата по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 КСО. Административният орган е изложил в пълнота фактите за лицето, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка. Обстоятелствата, предмет на проверката, законосъобразно са били възприети и от обясненията за естеството и мястото на работа, дадени от Л. Н. М.. Съответно правилен е изводът на органите по осигуряване, че г-жа М. реално не е осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като не е произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназанчена за продажба, поради което не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 КСО, което обуславя законосъобразно процедиране по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Същото не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил законосъобразността на процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към правния спор доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното му решаване, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на предписанията и на потвърдилия ги административен акт, и дадената от инспектор по осигуряването и от директора на ТП на НОИ правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. В мотивите на оспорения съдебен акт е изяснен категорично основният спорен между страните въпрос, който е сведен до това притежавала ли е през процесния период Л. Н. М. качеството на самоосигуряващо се лице, като материално законосъобразно решаващият съдебен състав е преценил, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Материалноправното основание за заличаване на данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, тъй като Л. М. не произвежда продукция предназначена за продажба, като е била извън територията на Република България през по-големия период от време, предвид което не отговаря на визираната в § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО, с именно: „Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Съществено е да се отбележи, че понятието „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на посочената наредба и по смисъла на КСО не са еднозначни. Легалната дефиниция на това понятие в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО изисква, освен, че лицето трябва да е регистрирано по съответния ред, същото следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. В случая не е възникнало основание за осигуряване за Л. М., а именно защото преди настъпването на осигурителното събитие не е полагала труд за производство на земеделска продукция, предназначена за продажба. Посоченото я дисквалифицира като лице по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, води до липсата на основание за осигуряване в това й качество и обуславя наличието на материалноправните предпоставки за издаването на процесните задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Изложеното обуславя материалната законосъобразност на нареденото от контролен орган на ТП на НОИ заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на съответното ТП на НОИ също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Необосновани са оплакванията в касационната жалба. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО), не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания. Следователно разписаните в тази връзка действия в процесните задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО съответстват на материалния закон и неговата цел. Сочената съдебна практика от касационния жалбоподател е неотносима към конкретния случай. От обсъденото по-горе следва, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая контролният административен орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС. Поради това сума в размер от 110 евро следва да бъде присъдена в полза на Националния осигурителен институт (платима от Л. М.) - за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред касационната инстанция, реализирана от надлежно упълномощен юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение