Решение № 12658 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2013 г.

Решение № 12658 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 2743/15.12.2012 г. по адм. д. № 607/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161103420/27.10.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта, с която са определени намалени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.): за 2004 г. 214,29 лв със съответни лихви; за 2005 г. - 965,13 лв със съответни лихви и за 2006 г. - 6455,17 лв със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от Йордана Пехливанова против решението в частта, с която жалбата й против РА е отхвърлена. Поддържа, че решението е неправилно като постановено при допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане или спорът да бъда разгледан по същество като жалбата против РА да бъде уважена изцяло и да й бъдат присъдени разноски. По съображения в писмено възражение моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 161103420/27.10.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която са определени намалени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.): за 2004 г. от 3600,97лн на 214,29 лв със съответни лихви; за 2005 г. - от 5612,12 лв на 965,13 лв със съответни лихви и за 2006 г. - от 13 268,60 лв на 6455,17 лв със съответни лихви. С решението е отхвърлена жалбата в останалата й част за определени задължения за 2007 г. и 2008 г. В РД е констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и ревизията е проведена по чл. 122 и сл. ДОПК като при определяне на данъчната основа е приложен чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, според който в случаите на чл. 122, ал. 1 при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. "а" явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. За 2004 г. съдът е приел, че началното парично салдо на съпрузите е в размер 160 377 лв без да посочи как е формирана тази сума и кои доказателства обосновават този извод. Приел е, че разходите не надхвърлят приходите, като е определил данък върху доходите от трудови правоотношения 214,29 лв без да изложи мотиви в декларацията за доходите за 2004 г. какви доходи са декларирани, има ли внесен данък върху доходите от трудови правоотношения. За 2005 г. аналогично е определен данък в размер 965,13 лв върху доходи от трудови правоотношения и от продажба на недвижимо имущество. За 2006 г. съдът е приел приходи от 46 783,65 лв без да посочи произходът им. Приходи в този размер не са посочени в нито един от вариантите на вещото лице. Определеният от съда размер на дължимия данък е необоснован. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е основателен. Съдът не е обсъдил приложените договори между съпрузите за предоставяни заеми от съпругът на ревизираното лице. Законосъобразно съдът е приел, че за доказване предоставянето на суми по договорите за заем следва да е установено предаване на заемните суми от заемодателя на заемателя. Съдът е приел, че са предоставени заеми от Панко Тянков и Георги Гяуров предвид представените договори, разписки и обяснения от заемодателите за предаване на парични средства на ревизираното лице. Съдът се е позовал на декларации и обяснения, дадени от заемодателите в ревизионната преписка в нарушение на чл. 158, ал. 1 ДОПК, който изисква лицата, дали писмени обяснения и декларации в потвърждение на спорните разписки да бъдат разпитани като свидетели пред съда на основание чл. 158, ал. 1 ДОПК и чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до необосновани изводи на съда относно предаване на заемни суми от заемодателите и относно размера на приходите и разходите на ревизираното лице през визираните периоди. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на основание чл. 158, ал. 1 ДОПК и чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК следва да се разпитат като свидетели, заемодателите по спорните договори за заем и разписки, дали обяснения в подкрепа на фактите в тях, за което да се дадат указания на жалбоподателката. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,