Определение № 9460 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на К. П. М. от гр. Габрово, подадена срещу определение № 707 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 146/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово. Иска се отмяната му като незаконосъобразно. С оспорения съдебен акт на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на М. – директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, подадена чрез адв. В. Поргозлиева, против Решение № 122 от 21.03.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка № 91/2024 г., а делото е прекратено. Този резултат е постановен поради неотстраняване в срок на констатираните недостатъци от страна на жалбоподателката. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Видно е, че с разпореждане № 604 от 13.05.2025 г. съдията докладчик е оставил производството без движение на основание чл. 158, ал. 1 от АПК, като е дал указания на М. да представи доказателства за внесена държавна такса от 10 лева в 7 дневен срок, дължима според него по жалбата й срещу решението на КЗД, постановено по ЗЗДискр. С него е прието, че същата е осъществила дискриминация под формата на тормоз, по признак лично положение, по отношение на Д. Ц. Д.. Разпореждането на съда е връчено на М. на 15.05.2025 г. и срокът за изпълнение на указанията изтича на 22.05.2025 година. Съдът служебно установява чрез справка в счетоводството от 21.05.2025 г., че дължимата сума за държавна такса от 10 лева е внесена в срок. Но след като констатира, че до 29.05.2025 г. включително не са налице доказателства по делото да е представен вносния документ, прекратява същото. Определението е неправилно и подлежи на отмяна, защото: На първо място държавна такса по делото въобще не се дължи съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. На второ място, представянето на вносния документ има уведомителен характер, че дължимата такса е внесена по сметка на съда. В случая съдът е разбрал този факт чрез справка, поради което тази цел е постигната. При това положение докладчикът е подходил ненужно формалистично, като е оставил без разглеждане жалбата на М. и е прекратил съдебното производство, като се е позовал на непредставянето на вносния документ по делото, каквото действие е било включено в указанието на съда. Предвид изложеното, оспореното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане по същество на жалбата на М. срещу решението на КЗД. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение