Определение № 12543 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от АПК. Постъпила е молба с вх. № 22973/ 05.11.2025 г. от адв. М. Гунчева, АК – Пловдив, като пълномощник на Н. И. Н. – ответник по касационната жалба, с която иска съдът да измени Решение № 10831/ 04.11.2025 г. по адм. дело № 6820/ 2025 г. на Пето отделение на ВАС в частта за разноските. Молителят настоява да бъде изменено решението, като на ответника по касация да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло по банков път. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК от Държавен фонд „Земеделие“ не е изразено становище по молбата. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Искането за допълване на съдебния акт в частта му за разноски е подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и е допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно, като съображенията за това са следните: С решението, чието допълване се иска, е оставено в сила решение № 3596 от 15.04.2025 г., постановено по адм. д. № 321/ 2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В мотивите към решението е изложено, че с оглед на спора на ответника по касация Н. Н. се дължат направените разноски. Посочено е, че такива са своевременно претендирани с Договор за правна помощ от 16.06.2025 г. за процесуално представителство пред касационната инстанция с уговорено възнаграждение в общ размер на 2 024.72 лв. с ДДС, платимо по банков път, но е прието, че тъй като не са представени доказателства за извършеното плащане, то разноски не следва да се присъждат. Касационното производство е образувано по жалба на Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 3596/ 15.04.2025 г., постановено по адм. д. 321/ 2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Ответникът, Н. И. Н., е оспорил чрез адв. Гунчева касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита, считайки я за неоснователна и недоказана. Поискал е оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и е претендирал разноски. В Становище № 19507/ 01.10.2025 г. е изложил, че иска да му бъдат присъдени сторените разноски съобразно представения списък, намиращ се в края на отговора на касационната жалба. С вх. № 10122/ 17.06.2025 г. ответникът по касация, чрез адв. Гунчева, е представил писмен отговор по касационната жалба, към който в списък на разноските по чл. 80 от ГПК е отразил претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2024.72 лв. с ДДС, за което е указал, че е заплатено изцяло по банков път. Приложил е фактура, в която е отразено заплащане по посочена банкова сметка, с договор за правна помощ и пълномощно към договора под № 608 от 16.06.2025 г. (л. 20 от делото). Към молбата за изменение на решението са приложени скрийншотове от файловия мениджър на компютъра на адв. Гунчева за удостоверяване, че файловете, вкл. този относно извършеното плащане, са създадени за изпращане един след друг, както и извлечение от сметката на адв. Гунчева в ЦКБ, в която е отразено постъпилото на 16.06.2025 г. плащане по цитирания по – горе договор за правна помощ (ДПП), като се твърди, че поради пропуск файлът с доказателствата за извършеното плащане е останал неизпратен. За да се присъдят разноските по делото, следва да има изрично волеизявление от страната, което да е направено най-късно до приключване на устните състезания. В процесния случай тази предпоставка е налице. Към списъка за разноски обаче липсват доказателства, че плащането е осъществено. В точка 11 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ВКС е предвидено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. За да бъде валидно заявена претенцията, следва да се направи искане за присъждане на разноски и да се представят доказателствата за сторените в производството разноски. В трайната практика на ВКС и ВАС е прието, че вписването в договора за правна защита и съдействие на задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение по банкова сметка на адвоката, без доказателства за реалното превеждане на тази сума по посочената банкова сметка, е недостатъчно, за да се приеме, че адвокатското възнаграждение е реално платено. В точки 11, 8, 9 на ТР № 6/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет. С оглед на това, действията на страната, изразяващи се в заявяването на това искане, в представяне на списък по чл. 80 ГПК, в представяне на доказателства за размера на разноските и за извършването им, следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. След това страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили - не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания. Към молбата, предмет на произнасяне, са налице доказателства за извършеното плащане по банков път преди подаване на отговора на касационната жалба от страната, за която решението е благоприятно, но тези доказателства не са били представени своевременно – до приключване на производството пред касационната инстанция, поради което искането за изменение на касационното решение в частта му за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение, на основание чл. 176а, ал. 1 от АПК