Решение № 1833 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Л. от гр. Ямбол, чрез процесуалния й представител адв. Михайлов, срещу решение № 1362 от 08.10.2025г., постановено по адм. дело № 253/2025г. по описа на Административният съд – гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ТУ/04 – 00020 от 28.05.2025г. на заместник - кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "масивна ограда", намираща се в сервитута на ВЕЛ 110 kV – „Младово“ – собственост на „ЕСО“ ЕАД, изградена за ограждането на ПИ [идентификатор] по кадастралната карта /КК/ на гр. Ямбол. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че съдът не се е произнесъл по посочените в първоинстанционната жалба възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, както и е отказал да допусне събирането на доказателства, относими към спора, включително не е назначил съдебно – техническа експертиза. Посочва и че съдът не е обсъдил наведеното възражение, че оградата е изградена с цел защита на имота от пожари, които в района е имало през 2022г., и които са застрашили имота. Посочва и че съдът без да провери и събере съответни доказателства е приел, че е налице сервитут на „ЕСО“ ЕАД, като излага съображения, че дори и да се приеме наличието на сервитут, то същият е съществувал между дружеството, управлявало далекопроводите към 1986г. и тогавашния собственик, но не е между жалбоподателката и сегашното дружество „ЕСО“ ЕАД. Излага съображения и за нарушение на чл. 6 АПК при издаване на оспорената заповед. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане и събиране на доказателства от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът заместник - кметът на община Ямбол, чрез процесуалния си представител юрк. Караиванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС – гр. Ямбол е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед на кмета на община Ямбол правомощия, в съответствие с изискванията за форма, съдържание и реквизити и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Направил е извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, тъй като е обосновал наличието на строеж от шеста категория, а именно масивна ограда с височина от 2,20м., за изграждането на която съгласно чл. 147 ал. 1 т. 7 ЗУТ е посочил, че макар и да не се изисква одобряването на инвестиционен проект, се изисква издадено разрешение за строеж. Приел е, че е безспорно установено, че за изграждането на оградата такова няма, съответно е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване. Посочил е и че предвид годината на изграждане на оградата, а именно между 2023г. и 2025г. същата не попада в обхвата и времевите рамки на нито една от хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ и на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съответно не е търпим строеж. Изложил е и съображения, че наредената за премахване ограда попада в рамките на сервитут на въздушен електропровод от 110kV „Младово“, като е изложил подробни съображения защо счита, че този сервитут действа и понастоящем, макар и възникнал през 1986г., като по делото липсват данни, че осъщественото и нареденото за премахване строителство, а именно на оградата, е съгласувано с оператора на съоръжението, че са премахнати рисковете за инфраструктурата и са спазени нормативните изисквания за застрояване при наличие на такова съоръжение, което е било единственият допустим начин за застрояване при наличието на ограничението на сервитута. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно в оспореното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със заповед на кмета на община Ямбол правомощия, без нарушение на формата с посочени правни основания, които съответстват на изложените фактически такива, и без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Правилно в оспореното решение съдът е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, за извършването на който е било необходимо издаването на разрешение за строеж, тъй като се касае за масивна ограда с височина от 2,20, изградена от циментови блокчета, бетонов пояс и стоманобетонни колони. Съответно на закона съдът е приел, че за този строеж, който е от шеста категория, съгласно чл. 147 ал. 1 т. 7 ЗУТ не се изисква одобряването на инвестиционни проекти, но се изисква издаването на разрешение за строеж. Обоснован е извода на съда, че при липса на издадено разрешение за строеж, то нареденият за премахване строеж е незаконен в посочената в оспорената заповед хипотеза на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, а именно като извършен без изискващите се строителни книжа. Най – накрая правилен е и извода на съда, че нареденият за премахване строеж не е търпим нито в хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не попада във времевите рамки, разписани в тези разпоредби, като извършен в периода 2023г. – 2025г. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал събирането на поискани от него доказателства, включително съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертизи, които касаят съществуването и преминаването на въздушна електропроводна линия, както и сервитута към нея и евентуално дължимо обезщетение за учреден сервитут, както и събирането на доказателства относно учредяването на сервитута, вписването и изплащане на обезщетение на собственика за тази вещна тежест. В случая оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, а именно за изграден строеж без строитени книжа и обстоятелствата относно наличието на преминаващ електропровод и сервитута за него, засягащ или не имота на жалбоподателката, е неотносим към основанието, на което е наредено премахването на строежа. Правилно съдът не е допуснал събирането на тези доказателства като неотносими към предмета на спора. Неотносими към предмета на спора са и изложените от съда съображения относно наличието или не на сервитут за електропровода. На последно място неоснователно е възражението на жалбоподателката, че тъй като оградата е била изградена поради крайна нужда за защита на имота й от пожар есента на 2024г., то е допуснато нарушение и несъобразяване на заповедта с целта на закона. Чл. 148 ал. 6 ЗУТ допуска при бедствени и аварийни ситуации строителните книжа да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и след това да се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. В случая обаче не е налице такава хипотеза, а целта на закона е недопускането на извършване на незаконно строителство, тъй като нормите за строителство, спазването на които се удостоверява с издадените строителни книжа, са от значение за изграждането на строежи, които са съответни както на правилата по устройство на територията, така и на здравината на строежите. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски и като такова не следва да бъде уважено, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде присъдено в минимален размер на 200 лева, съответен на 102,26 евро, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.