Определение № 849 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 59/2024 г.

Производството е реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по подадена от Е. А. В. и П. А. В. частна жалба срещу определение № 2338 от 27.07.2023 г. по гр.д.№ 4810 от 2022 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от В. молба за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязло в сила решение № 20217810 от 01.12.2021 г. по гр.д. № 23872 от 2020 г. на Софийския районен съд, 161 състав, с което по иск на Г. Р. Ф. и М. Х. Р. против М. С. В. е признат за нищожен направеният от М. С. В. отказ от наследството на А. В., починал на 14.09.2010 г. За да остави без разглеждане тази молба за отмяна, ВКС е приел, че макар съгласно чл.53 ЗН решението по горепосоченото дело да засяга правната сфера на Е. В. и П. В. /другите наследници на А. В., чийто дялове в съсобствеността автоматично се увеличават при направен от М. В. валиден отказ от наследството/, те не са били необходими другари на М. В. по това дело. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В писмен отговор от 02.11.2023 г. ответницата по частната жалба М. Х. Р. оспорва същата. Останалите ответници Г. Р. Ф. и М. С. В. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на състав Върховния касационен съд, което подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на основание чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.306, ал.2 ГПК и чл.286, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е нeоснователна поради следното: Молба за отмяна на основание чл.304 ГПК може да бъде подадена само от лица, които са необходими другари на страна по делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение. В конкретния случай, макар съгласно чл.53 от Закона за наследството направеният от М. В. отказ от наследството на А. В. да има вещноправни последици по отношение на правата на подалите молбата за отмяна лица Е. А. В. и П. А. В., които също са наследници по закон на А. В. /увеличава дяловете им в съсобствеността, възникнала от наследяването/, тези лица не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК на М. С. В. по делото, образувано по предявен срещу нея иск за признаване за нищожен на направения от нея отказ от наследството на А. В.. Това е така, тъй като наследниците по закон не са страни в едно и също материално правоотношение с отказалия се от наследството наследник по делото за валидността на този отказ и решението по това дело не трябва да бъде еднакво спрямо всички наследници. Съответно, решението по делото, с което този отказ е признат за нищожен, не обвързва неучаствалите в това дело останали наследници на А. В.. Поради това при всеки възникнал между тях и трети лица съдебен спор за имоти, наследени от А. В., те могат да се позовават на отказа от наследство като действителен спрямо тях. Отказът от наследство е едностранна правна сделка, а не договор, поради което за исковете за прогласяване нищожността на отказ от наследство е неприложимо приетото в Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. по тълк.д.№ 7 от 2020 г. на ОСГТК на В., касаещо договорите. Предвид на изложеното правилно в обжалваното определение е прието, че молителите не са необходими другари на М. В., поради което не са легитимирани да претендират за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение за прогласяване за нищожен на направения от М. В. отказ от наследството на А. В.. В този смисъл обжалваното определение за оставане без разглеждане на подадената от тях молба за отмяна по чл.304 ГПК е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение