Определение № 9576 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2292/2024 г.

С Решение № 2406 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1572/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по жалба на Й. К. Т. от гр.Съединение, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001620007892-091-001 от 02.08.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 573 от 04.11.2021 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП относно установена спрямо Й. К. Т. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК отговорност за задължения за периода 2015 г. до 30.04.2016 г. на „Алмус Бус“ ЕООД, за корпоративен данък, за данък върху добавената стойност, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ, за вноски за ДОО, ДЗПО - ППФ, за ДЗПО - УПФ, за ЗО в общ размер на 310 624.39 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 176 661.74 лв. С обжалваното решение НАП е осъдена да заплати на Й. К. Т., разноски по делото в общо размер на 2 110 лв. за три съдебни инстанции, както и в полза на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в размер на 86 907.60 лв. за три съдебни инстанции. С Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, по касационна жалба на ДДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, е отменено Решение № 2406 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1572/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, само в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част. В касационното производство, в което е постановено Решение №8899 от 17.07.2024г., по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, в писмения отговор по касационната жалба на г-н Т., подаден чрез адв. Демерджиев, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за това производство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в полза на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ със седалище в Пловдив. Това искане е повторено от адв.Демерджиев в откритото съдебно заседание пред касационния съд на 12.06.2024г., когато е представен и списък на разноските. По това искане е липсвало произнасяне с касационното решение. С молба от 01.08.2024г. на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, представлявано от управителя адв. Демерджиев, е поискано изменение и допълнение на влязлото в сила Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), осмо отделение, в частта му за разноските, като се „обезсили диспозитива“, с който е отменено Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд (АС) Пловдив само в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Евентуално е поискано да бъде оставено в сила Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд Пловдив в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение и да се присъдят на Адвокатското дружество деловодни разноски за касационната инстанция по адм.д.№ 2292/2024г. по описа на ВАС плюс ДДС. Евентуално в молбата е твърдяно, че би могло да се приеме, че касационното решение на ВАС в отменителната му част има характер на определение, поради което молбата има характер на частна жалба, по която се иска отмяна на това определение и постановяване на ново, с което бъде оставено в сила първоинстанционното решение на АС Пловдив в частта за разноските. По молбата от 01.08.2024г. с Определение №10351 от 02.10.2024г. по адм.д.№2292/2024г. на ВАС е оставена без разглеждане молбата на адв.И. Демерджиев за „обезсилване на диспозитива“ в Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, с който е отменено Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд (АС) Пловдив само в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, евентуално за оставяне в сила на Решение №2406 от 21.12.2023г., постановено по адм.д.№ 1572/2023г. на Административен съд Пловдив в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60лв. адвокатско възнаграждение, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото в тази част; допълнено е на основание чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК, влязлото в сила Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение като е осъдена Националната агенция за приходите да заплати, на основание чл.38, ал.2 ЗА, на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ със седалище в Пловдив, разноски - адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 40 000 (четиридесет хиляди лева). С Определение №8267 от 30.07.2025г. по адм.д.№ 1182/2025г. петчленен състав на ВАС, първа колегия, образувано по частна жалба, подадена от „Адвокатско дружество Демерджиев, Петров и Баев“ гр. Пловдив, и Й. К. Т., гр. Съединение, чрез представляващия ги адв. Демерджиев, е оставено в сила Определение № 10351/02.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2292/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от адв. Демерджиев молба за „обезсилване на диспозитива“ на Решение № 8899/17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2292/2024 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение“ с който е отменено Решение № 2406/21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1572/2023 г. на Административен съд – Пловдив, само в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружеството „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, евентуално за оставяне в сила на Решение № 2406/21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1572/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Адвокатско дружеството „Демерджиев, Петров и Баев“ 86 907,60 лева адвокатска възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, и производството е прекратено в тази му част и делото е изпратено на тричленния състав на Върховния административен съд, постановил решението по адм. дело № 2292/2024 г. за произнасяне по молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, инкорпорирана в т. II от молба от 01.08.2024 г., подадена от „Адвокатско дружество Демерджиев, Петров и Баев“, представлявано от адв. Демерджиев, по компетентност. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира за установено следното: В т. II от молбата от 01.08.2024 г. се твърди, че евентуално би могло да се приеме, че касационното решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, в отменителната му част има характер на определение, поради което молбата има характер на частна жалба, по която се иска отмяна на това определение и постановяване на ново, с което бъде оставено в сила първоинстанционното решение на АС Пловдив в частта за разноските. Съгласно мотивите на определение №8267 от 30.07.2025г. по адм.д.№ 1182/2025г. на петчленен състав на ВАС, „следва да се приеме, че в т. II от молбата от 01.08.2024 г., депозирана от адв. Демерджиев, е формулирано искане по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за изменение на Решение № 8899/17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2292/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК компетентен да разгледа и да се произнесе по така предявеното искане е съдът, постановил съдебния акт, чието изменение в частта за разноските се иска.“ Искането за изменение на Решение №8899 от 17.07.2024г., постановено по адм.д.№2292/2024г. по описа на ВАС, осмо отделение, е неоснователно. Както вече се е произнесъл настоящият съдебен състав в мотивите на оставеното в сила Определение от 02.10.2024г., с тази част на молбата, на практика се иска изменение на част от касационното съдебно решение, което на основание чл.246 ГПК вр. чл.144 АПК не може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд. Изключението от това правило, регламентирано в чл.248 ГПК се отнася за частта на решението за разноските, присъдени или неприсъдени със самото решение, чието изменение или допълнение се иска в тази част. Несподелимо е разбирането на молителя, че обсъжданата отменителна част на касационното решение има характер на определение, защото тя е част от касационен съдебен акт по същество, с който касационният съд се произнася окончателно по правилността на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските. Това е приел и петчленният съдебен състав по адм.д.№ 1182/2025г. със следното изречение от мотивите на съдебния акт по това дело: „Не може да се приеме и становището, изразено в частната жалба, че в коментираната му част Решението на ВАС има характер на определение по чл. 248, ал. 3, изр. първо от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за изменение на първоинстанционен съдебен акт в частта му за разноските, поради което и следва режима на обжалване на последния.“ По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение