Определение от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на В. В. Н. чрез процесуалния му представител адв. А. Икономов срещу решение по т. 2.1. от протокол № 5 от заседание на Прокурорска колегия на ВСС, проведено на 18.02.2026г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ във връзка с чл. 307, ал. 3, т. 4 и ал.5,т.1 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител“.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради липса на компетентност на органа, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за обжалването и отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Счита, че ПК на ВСС е с изтекъл мандат, което води до нищожност на постановените от нея актове. Заявява, че при издаването на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като се основава на невалидни подготвителни актове (ревизионен доклад и предложение на вносителя), установимо по пътя на инцидентния съдебен контрол. Твърди, че и. ф. главен прокурор няма компетентност да внася в ПК на ВСС предложения за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя в качеството му на административен ръководител на Окръжна прокуратура Плевен (ОП - Плевен).

Заявява, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като от събраните по делото доказателства, не се установявало прокурор Н. да бил извършил каквото и да е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Счита, че не извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, тъй като нямало нарушение на принципа на „случаен подбор“, като действията описани в предложението на и.ф. главен прокурор, за образуване на дисциплинарно производство срещу прокурор Н., били извършени в изпълнение указанията на горестоящи органи в системата на Прокуратурата на Република България. Твърди, че не е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, описано в т.II от предложението във връзка с упражняването правомощията на административният ръководител по НПК и ЗСВ за удължаване сроковете на разследванията, за извършването на проверки и тези за произнасяне на прокурорите. Констатирани били само 6 бр. дела с допуснати нарушения, които като процентно изражение (0,8%), било нищожен дял.

Моли съда да обяви нищожността на Решение по т. 2.1. от Протокол № 5 от заседание, проведено на 18.02.2026 г. на ПК на ВСС. Алтернативно моли съда да отмени като незаконосъобразно същото решение. Претендира деловодни разноски.

С молба представена в съдебното заседание проведено на 21.05.2026 г. жалбоподателят е представил писмени доказателства и е поискал събиране на гласни доказателства и назначаване на експертиза. Поискано е разпит като свидетели на лицата Н. П. и Д. И.-С. - заместник- окръжни прокурори в Окръжна прокуратура Плевен (ОПрПл) за установяване на всички обстоятелства относно създадената организация на работата в ОПрПл, дали са извършвани някога нарушения на принципа за случен подбор при разпределението на преписките и досъдебните производства, начинът на извършване на ревизията в ОПрПл и констатациите в нея. Разпит като свидетел на един прокурор - член на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ), който ще установява обстоятелствата, свързани със свикването и провеждането на отчетно-изборното събрание на АПБ на 25.04.2025 г.

Поискано е назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение дали към датата на преразпределянето на преписките и делата обратно на прокурор Д. Т. със Заповед № РД-04-100/01.07.2024 г. на административния ръководител на ОПрПл, на вътрешноведомствения сайт на ПРБ, секция Електронни документи » Тематични документи » Структурно-организационни актове » Деловодна дейност, работа с УИС и случайно разпределение » Въпроси и отговори, публикуван ли е отговор на запитване относно прилагането на „Правилата за приложението на разпределението на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор при разпределяне на досъдебни производства, водени от магистрати, чието командироване в друг орган е прекратено" и какво е точното съдържание на този отговор; Били ли са изключени административните ръководители на ОПрПл и Районна прокуратура - Плевен от „Вайбър" групата на административните ръководители в ПРБ и кога е станало това? Възстановено ли е членството на посочените административни ръководители в същата група и кога е станало това?

Представя следните писмени доказателства: Заповед № РД-04-64/12.03.2025 г. на и. ф, главен прокурор; Заповед № РД-04-66/17.03.2025 г. на и. ф. главен прокурор; Заповед № РД-04-106/ 22.04.2025 г. на и. ф. главен прокурор; Разпечатка от вътрешноведомствения сайт на ПРБ, с утвърден от и. ф. главен прокурор, график за провеждане на годишните отчетни събрания на окръжните прокуратури за представяне на докладите на съответната прокуратура за 2025 година; Разпечатка от сайта на ПРБ, на публикувано на 22.04.2025 г. обявление за внасяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание на г-н В. Н.; Разпечатка от сайта на ВСС на извадка от пълен стенографски Протокол № 5 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 18.02.2026 година.

Моли, да бъде изискана официална справка от ПРБ, в която да бъде отразено какви съвещания, специализирани семинари за административни ръководители или други служебни мероприятия с участието на административните ръководители на окръжните прокуратури са провеждани в периода от 10.03.2025 г. до 16.02.2026 г.

С молба представена в съдебното заседание проведено на 21.05.2026 г. жалбоподателят е поискал събирането на същите доказателства, както и на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, във връзка с чл. 628 и следващите от ГПК, във връзка с член 144 от АПК, е поискал съда да отправи искане за преюдициално заключение до СЕС, относно следните въпроси:

1. Трябвали член 19, § 1, алинея 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите за независимост обхващат прокурорите (включително административни ръководители), когато осъществяват функции, свързани с правото на Съюза, включително издаване на ЕЗА по РД 2002/584/ПВР, ЕЗР по Директива 2014/41/ЕС, сътрудничество с ЕРРО по Регламент 2017/1939 и др.

2. Трябва ли член 19, § 1, алинея 2 ДЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че принципът на независимост на магистратите не допуска дисциплинарно производство срещу прокурор (вкл. административен ръководител), образувано по предложение на лице, което: (а) е фактически ръководител с оспорен мандат; (б) е пряк йерархически ръководител па наказващия орган, чиито членове са в служебна зависимост от него; и (в) образува производството след като жалбоподателят отказва да предостави институционална подкрепа за кандидатурата му, при положение, че тази последователност е обективно годна да породи смразяващ ефект върху независимостта на прокурорската система?

3. Трябва ли член 19, § 1, алинея 2 ДЕС, тълкуван в светлината на Решение от 30 април 2025 г. по С-313/23, С-316/23 и С-332/23 (Инспекторат към ВСС), да се тълкува в смисъл, че същият принцип се прилага a fortiori към органа, компетентен да налага дисциплинарни наказания на прокурори (Прокурорска колегия на ВСС), когато: (а) членовете на този орган са с изтекъл мандат, без изрично правно основание за продължаване на функциите; и (б) всички членове, избрани от прокурорската квота, са в йерархическа зависимост от лицето, чието предложение за налагане на дисциплинарно наказание органът разглежда?

4. При утвърдителен отговор на въпроси 2 или 3, длъжен ли е националният съд да провери дали наказващият орган е действал в съответствие с гаранциите за независимост и при констатирано несъответствие да отмени наказанието, независимо от националните процесуални норми?

5. Трябва ли Рамково решение 2002/584/ПВР, тълкувано в светлината на ОС и Р1 (С-508/18, С-82/19 РР11), да се тълкува в смисъл, че възможността за образуване на дисциплинарно производство срещу прокурор от орган, лишен от необходимата институционална независимост, само по себе си накърнява способността на прокурора да действа като независим издаващ съдебен орган или е достатъчно националният съд, упражняващ съдебен контрол по чл. 56а ЗЕЕЗА, да бъде задължен да оцени дали йерархическият и дисциплинарен натиск върху прокурора е могъл да компрометира обективността на материалите, въз основа на които ЕЗА е издадена?

6. Трябва ли член 19, § 1, алинея 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска системен административен натиск върху прокурор — включително отнемане на служебни ресурси, изключване от институционални комуникационни канали и изолиране на цяла прокуратура от вътрешноорганизационния живот на системата — когато такъв натиск се упражнява с цел принуждаване на прокурора да подкрепи конкретен кандидат в процедура за избор на главен прокурор?

7. При утвърдителен отговор на въпроси 2, 3 или 5, длъжен ли е националният съд да отмени решението на ПК на ВСС за налагане на дисциплинарното наказание, за да гарантира ефективността на правото на Съюза?

В искането е посочено, че били налице обстоятелства, които налагали заключение за допуснати нарушения на правата на прок. Н. по член 18 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), във връзка с член 10 от същата Конвенция, като именно заради позицията му, изразявана като председател на АПБ, а в някои случаи и като административен ръководител на Окръжна Прокуратура - Плевен, бил обект на систематична и демонстративна репресия от страна на и.ф. главен прокурор С., еманация на която била налагането на дисциплинарното наказание. (като сочи делата К. срещу Румъния и М. Т. срещу България).

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя възразил срещу приемането като доказателство на разпореждане № 2706/2025 г. от 11.03.2025 г. на прокурор А. В., представено от заинтересованата страна – главен прокурор. Посочено е, че ако това разпореждане бъде прието на основание чл. 193 от ГПК оспорва неговото съдържание.

С протоколно определение от съдебното заседание проведено на 21.05.2026 г. съдът е дал възможност на страните в 14-дневен срок, да се запознаят с представените в съдебно заседание писмени доказателства, както и да представят становище във връзка с искането на оспорващия за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

В предоставения срок е постъпило становище от пълномощника на оспорващия от 28.05.2026 г., в което е заявил, че поддържа изцяло доказателствените искания, направени в съдебното заседание на 21.05.2026 г. по делото. По отношение приемането и прилагането към делото на представените писмени доказателства от ответника и заинтересованата страна, предоставя на съда. Заявява, че Разпореждане № 2706/2025 г. от 11.03.2025 г., подписано от прокурор във ВКП А. В., е нищожен документ, издаден от лице без необходимата компетентност.

В предоставения срок е постъпило становище от пълномощника на административния орган - ПК на ВСС, в което е посочено, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване, тъй като поставените въпроси и посочените разпоредби от жалбоподателя не са относими към предмета на разглеждания правен спор, също така тълкуването на нормите на правото на ЕС, трябва да е от съществено значение за решаване на спора по същество. Освен това, за да се отправи преюдициално запитване е необходимо се изложи и връзката между правото на ЕС и националните разпоредби, което не е направено в изложението на жалбоподателя. Заявява, че е налице ясна практика на СЕС по поставените въпроси. По отношение на доказателствените искания счита, че са неотносими към предмета на спора.

Становище е постъпило и от заинтересованата страна- главен прокурор, в което са изразени аналогични възражения по искането за преюдициално запитване. Посочено е, че жалбоподателя излага разпоредби от първичното/вторичното право на ЕС, които не кореспондират с предмета на делото, (пример. Рамково решение 2002/584/ПВР - ЕЗА). По отношение на доказателствените искания, счита че са неотносими към предмета на спора.

След като се запозна с искането за събиране на доказателства направено от оспорващия и становщето на другите страни, настоящия съдебен състав счита, че следва да приеме представените от жалбоподателя писмени доказателства и разпечатки от сайта на ПРБ и ВСС, като тяхната относимост към предмета на спора ще бъде преценена с крайния съдебен акт. Като доказателство следва да бъдат прието и разпореждане № 2706/2025 г. от 11.03.2025 г. на прокурор А. В., представено от заинтересованата страна – главен прокурор.

Съдът счита, че искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да извърши проверка за публикации на вътрешноведомствения сайт на ПРБ, е неоснователно, тъй като за събирането на тази информация не са необходими специални знания. В тази връзка следва да се изиска тази информация от ПРБ. Въпросът относно обхвата на членове в група в приложение „Вайбър“ е неотносим към предмета на спора, доколкото извън предмета на доказване по делото са отношенията между администратора на тази група и жалбоподателя.

Неоснователно е искането за разпит на свидетели, тъй като въпросите за които е поискано призоваване като свидетели на лицата Н. П. и Д. И.-С. - заместник- окръжни прокурори в Окръжна прокуратура Плевен (ОПрПл) са неотносими към предмета на делото, което е обвинения за конкретни неизпълнения на задълженията от страна на жалбоподателя, а не за цялостната организацията на дейността в посочения орган на съдебна власт. По отношение начинът на извършване на ревизията в ОПрПл по преписката е представен доклад от същата, който предоставя необходимата информация.

Искането за разпит като свидетел на един прокурор - член на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) за установяване обстоятелствата, свързани със свикването и провеждането на отчетно-изборното събрание на АПБ на 25.04.2025 г. е неотносимо към предмета на спора, тъй като няма данни, че наложеното дисциплинарно наказания на жалбоподателя е свързано с провеждането на това общо събрание.

Неотносима към предмета на спора е и информацията относно съвещания, специализирани семинари за административни ръководители или други служебни мероприятия с участието на административните ръководители на окръжните прокуратури провеждани в периода от 10.03.2025 г. до 16.02.2026 г.

Съгласно чл.171 ал. 2 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Според чл.153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Съгласно чл. 159 ал.1 от ГПК исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.

При тази законова регламентация съдът следва да допусне само доказателства, които имат отношение за изясняване на спорните по делото обстоятелства имащи отношение към предмета на спора. Всякакви други факти, като взаимоотношения, поведение и инициативи, нямащи значение за делото не следва да се установяват в процеса. Това изискване е необходимо както за процесуална икономия, така и за ефективното разглеждане на делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат, приложените към молбата на жалбоподателя представена в съдебното заседание проведено на 21.05.2026 г., писмени доказателства, като се изиска информация от ПРБ за публикации на вътрешноведомствения сайт на ПРБ. Останалите доказателствени искания следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като са неотносими за изясняване на делото от фактическа страна.

По отношение искането за преюдициално запитване, съдът ще се произнесе след като бъдат събрани всички доказателства по делото.

Водим от горното и на основание чл. 171, ал. 6 от АПК, съдът