Определение № 3185 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2192/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. С. и М. Л. С. срещу Определение № 630/06.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 540/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна жалба срещу Определение № 1109/21.01.2025 г. по в. гр. д. № 20221100502625 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, III въззивен брачен състав, с което СГС като въззивна инстанция е възобновил на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото и е насрочил разглеждането му в открито заседание с призоваване на страните, като е отложил произнасянето по искания на въззиваемите страни – жалбоподатели в заявление с вх. № 630/06.03.2025 г., наречено „искане за възобновяване“ с вх. № 3793/14.01.2025 г., за издаване на съдебни удостоверения с оглед предоставената възможност на въззивниците да изразят становище по тези искания, като е постановил и изготвяне на актуални социални доклади по делото. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното – частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от В. С. и М. С. частна жалба срещу Определение № 1109/21.01.2025 г. по в. гр. д. № 20221100502625 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, III въззивен брачен състав, апелативният съд е приел, че на отделно обжалване с частна жалба подлежат онези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е изрично предвидено в закона. Посочвайки, че определенията, с които се възобновява производството по делото и то се насрочва за разглеждането му в открито заседание с призоваване на страните, както и определението, с което съдът отлага произнасяне по искания на страните за издаване на съдебни удостоверения и постановява изготвяне на актуални социални доклади, нито са преграждащи, нито законът предвижда да са обжалваеми, съдът е обосновал извод, че те не попадат в категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Определението е правилно по изложените в него съображения за отсъствие на предпоставки за обжалваемост на посочените определения в някоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Атакуваните в производството по ч. гр. д. № 540/2025 г. по описа на Апелативен съд – София определение не са с преграждащ развитието на делото характер съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 5 и т. 6. Производство по обжалване с частна жалба може да се развие тогава, когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. В случая процесуалният закон не допуска обжалваемост на тази категория съдебни актове. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,