Определение № 7415 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6941/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Валантик СМЕ“ АД, представлявано по пълномощие от адв. П. Петров - САК, срещу определение № 787 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 622/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното определение. Претендира присъждане на разноски. Ответните страни не ангажират становище. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от „Валантик СМЕ“ АД, частна жалба срещу решение № 472 15.05.2025г. по преписка № КЗК/725/2024г. на Комисията за защита на конкуренцията, в частта по т. 3 - за незабавно изпълнение на решението по т. 2, с която е постановено прекратяване на приетото за установено нарушение по т. 1, както и съдържащото се в нея искане по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и е прекратено производството по адм. дело № 622/2025 г. по описа на Административен съд - София-област. За да постанови този съдебен акт решаващият съд след извършената дължима служебна справка е установил, че няма жалба срещу решение № 472 15.05.2025г. по преписка № КЗК/725/2024г. на Комисията за защита на конкуренцията по съществото на спора. Приел е, че условие за допустимост на искането по чл. 166, ал. 2 от АПК, където е посочено, че „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението…“ е наличие на вече образувано съдебно производство по обжалване на акта, чието спиране на изпълнението се иска и затова без постъпила жалба срещу административния акт, чието спиране се иска, искането за спиране е недопустимо - изпълнението на акта не би могло да бъде спряно заради самото му спиране без наличие на съответно съдебно производство, в чиито времеви рамки единствено би могло да бъде осъществено. Така постановеното определение е правилно. Правилно административният съд е приел за недопустимо позоваването на чл. 60, ал. 5 от АПК, тъй като предварителното изпълнение /в разновидността му на незабавност/ не е допуснато с разпореждане на органа, издал акта /чл. 60, ал. 1 АПК/, което подлежи на обжалване по чл. 60, ал. 5 от АПК, а по силата на закона - чл. 66, ал. 1 ЗЗК и само по себе си не подлежи на обжалване. На това основание предявената частна жалба в тази й част правилно е приета за недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Правилно административният съд е определил и предмета на частната жалбата, а именно искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение - чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК на решение № 472 15.05.2025г. по преписка № КЗК/725/2024г. на Комисията за защита на конкуренцията, В ЧАСТТА по т. 3 - за незабавно изпълнение на решението по т. 2, с която е постановено прекратяване на приетото за установено нарушение по т. 1. Правилно съдът е квалифицирал и искането за спиране на предварителното изпълнение като е съобразил на какво основание то е допуснато. По реда на чл. 60, ал. 4 от АПК се обжалва разпореждането на административния орган, включено в административния акт, за предварителното му изпълнение или отказа да бъде допуснато предварително изпълнение. Когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както в случая (чл. чл. 66, ал. 1 ЗЗК ), то по искане на оспорващия може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2, съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК. В чл. 166, ал. 2 от АПК е предвидено, че при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение. Разпоредбите на чл. 166, ал. 4 и ал. 2 от АПК са правилно приложени от първоинстанционния съд като е извършена правилна преценка, че за разлика от процедурата по чл. 60 от АПК в настоящия случай е необходимо да е налице висящо производство по оспорване на целия административния акт. Доводи за висящо производство не се изтъкват в нито една от подадените частни жалби или по друг начин, а за липсата на такова съдът е извършил надлежната справка. Административен съд – София-област е постановил правилно определение, съобразено с практиката на Върховния административен съд. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира частната жалба за неоснователна, а оспореното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,